— Не знаех, че Хенри има приятелка в Рим — каза Вивиан.
— Хенри сигурно има приятелки във всички градове.
— А ти?
— Само в четири — Адис Абеба, Кайро, Женева и Рим.
Тя се наведе към него и го целуна. Продължиха нататък и Вивиан каза:
— Месата беше прекрасна, нали?
— Наистина.
— Би ли могъл да живееш в Рим?
— Ще трябва да си намеря работа.
— Ако открием Светия Граал, сигурно няма да се наложи — посочи Вивиан.
— Да бе, хайде да поискаме десет милиона. Долара, не италиански лири.
— Нито ще крадем Граала, нито ще го продаваме. Но вие с Хенри ще напишете книга с мои снимки и тримата ще се прочуем.
— Гледай да не си забравиш фотоапарата.
Що се отнасяше до парите, в Кайро Пърсел ѝ беше казал, че от Асошиейтед Прес, за която работеше преди изчезването си в пленническия лагер на червените кхмери, след освобождаването му щедро са му изплатили едногодишна заплата. Също като заплатата на Хенри след четирите години в Гулаг, това не бяха най-лесно спечелените от Франк пари, но му дойдоха добре в Ню Йорк. Още пазеше повечето и сега плащаше с тях за ваканцията в Рим, а от „Л’Осерваторе Романо“ щяха да покрият разходите му в Етиопия, макар че нямаше да му дават заплата. Предполагаше, че Меркадо ще уреди нещо подобно и за Вивиан.
Що се отнасяше до нейното финансово състояние, в Кайро Вивиан му беше казала, че има малък попечителски фонд, макар да не спомена нищо за източника му, нито за семейството си. Пърсел знаеше за миналото ѝ само, че е учила в женевски пансион. Ако тя искаше да му съобщи нещо друго, щеше да го направи. Но сега бяха в Рим и се обичаха. La dolce vita.
Повечето ресторанти в Рим бяха затворени на Коледа, но портиерът им беше резервирал празнична вечеря в Гранд Хотел де ла Минерва, защото, по собствените му думи, Вивиан била красива като тази римска богиня. Това струва на Пърсел трийсет хиляди лири, но самата вечеря плати Вивиан вместо коледен подарък за него. Неговият подарък за нея щеше да е екскурзия до Тоскана.
Пърсел взе под наем кола и заминаха за Тоскана, където останаха цяла седмица — отсядаха в провинциални странноприемници, после отидоха във Флоренция, вляха се в тълпите на Пиаца дела Синьория и отпразнуваха Нова година в студената и ясна зимна нощ.
На първи януари потеглиха обратно за Рим и следобед пристигнаха в хотел „Форум“.
На рецепцията ги очакваше писмо от Хенри, което гласеше: „Полк. Ган ще кацне на «Фиумичино» на 4 януари. Ще се настани в «Екселсиор». Вечеря в 20:00 на покрива в «Хаслер». Обадете ми се, когато се приберете. Може ли да отидем в Берини другата седмица? Добра новина за визите ни. С обич, Хенри“.
— Е, явно заминаваме за Етиопия — отбеляза Пърсел.
Вивиан кимна.
Върнаха се в стаята си и Франк позвъни в редакцията на Меркадо.
— Честита Нова година.
— И на тебе. В Рим ли сте?
— Да. Получихме писмото ти.
— Добре, елате да пием по коктейл при мене в „Екселсиор“ и ще обсъдим нещата. Да речем, в пет.
— В шест. До скоро. — Пърсел затвори и се обърна към Вивиан. — Мога да отида и сам.
— Ще дойда с теб. Има много за обсъждане.
— С Хенри винаги е така.
— Сега започва да ми изглежда реално и ме… хваща страх.
Той я погледна.
— Винаги съм се чувствал така преди задача във вражеска територия. Нормално е.
— В Етиопия за пръв път попаднах в бойни действия. — Вивиан се усмихна. — Бях развълнувана и си нямах никаква представа от действителността.
— Вече си опитен ветеран.
— Бог ще бди над нас. Като предишния път.
Пърсел си помисли, че Божието търпение към тях може да е на изчерпване, и не отговори.
24.
Барът на „Екселсиор“, каза си Пърсел, май датираше от Стария свят. Хенри обаче се чувстваше като у дома си и като че ли всички го познаваха. Някой ден сигурно щяха да кръстят на него коктейл.
Отведоха ги при маса до прозореца и те дадоха поръчките си на келнера, Джанкарло, който поздрави синьоре Меркадо по име, естествено, и знаеше какво пие.
Франк си спомни, че в „Харис Бар“ същият този синьоре Меркадо го беше предупредил никога да не прекрачва прага на „Екселсиор“. Оттогава бяха изминали дълъг път. Направи му впечатление, че Хенри носи модерен син костюм, бяла копринена риза и италианска копринена вратовръзка. Явно бе обиколил магазините. Вивиан беше направила същото във Флоренция и изглеждаше чудесно в бялата си зимна копринена рокля, за която Меркадо ѝ направи комплимент.
Самият Пърсел се чувстваше почти гол в единственото спортно сако, което си носеше от Кайро. И той би отишъл на пазар, само че нямаше да се заседят тук още дълго.
Беше 1 януари, тиха вечер в Щатите, спомняше си Франк, но в бара на „Екселсиор“ цареше оживление.