— А може би тъкмо писмото ти е причината да те вземат на работа във Ватикана — предположи Пърсел.
Меркадо се вторачи в него.
— Да. Може би.
— И да вземат на работа във Ватикана нас с Вивиан.
— Всъщност вие ще работите във вестника на Ватикана, Франк, обаче няма да се хващам за думата.
— Постъпил си правилно, като си съобщил за смъртта на отец Армано, Хенри — заключи Вивиан.
— Да, никога не можеш да навредиш, като постъпиш правилно. — Меркадо спря за момент. — Хайде да оставим конспирациите и да приемем, че това е типично бюрократично безразличие, придружено от нехайно водене на архиви във всички институции. И италианците като немците мразят да им се напомня за трийсетте и четирийсетте години.
— Това може да обясни безразличието на военното министерство, но не и на Ватикана — възрази Пърсел.
Хенри не отговори.
— Отец Армано е реална личност и ние ще се погрижим хората, които са го пратили на война, да признаят неговите страдания и смърт — заяви Вивиан.
Меркадо се вгледа в нея и на Франк му се стори, че по-възрастният журналист едва сега забелязва промяната в бившата си приятелка.
— Ще отидем в Берини и ще открием роднините му — прибави тя.
— Такъв е планът — съгласи се Хенри и поръча по още едно.
Пред Вивиан имаше две пълни чаши червено вино, а Пърсел още работеше по последния си „Джак Даниълс“. Зачуди се къде слага целия този джин неговият колега.
Обсъдиха пътуването си до Берини и Етиопия, както и проблема как да изпълнят възложената им от вестника задача, като в същото време търсят черния манастир, намиращ се на територията на Гетачу.
Вивиан изненада всички, включително себе си, с думите:
— Надявам се да арестуват и разстрелят Гетачу, преди да отидем там.
— Революцията не изяжда такива като него — осведоми я Меркадо. — Тъкмо те изяждат другите.
Тя кимна и каза:
— Може би не бива да предлагаме на полковник Ган да дойде с нас.
— Хайде да говорим за това по-късно, когато се срещнем с него — предложи Хенри.
Вивиан отиде до тоалетната и Пърсел каза на Меркадо:
— Както ти споменах в редакцията, входните визи не са непременно и изходни.
— И както ти отговорих аз, запази параноята си за Етиопия.
— Само се упражнявам.
Меркадо смени темата.
— Тя изглежда много щастлива.
Франк запази мълчание.
— Казах ти: преживях го, преживях и гнева си. Не го ли усещаш?
— Този разговор е излишен.
— Не става дума за нас, Франк. Нито пък за нея. А за нашата… задача.
— И тримата сме наясно с това. Нали затова сме тук.
— Ще ми се да сме истински приятели.
— Какво ще кажеш за близки колеги?
— Да не би аз да съм ти я отмъкнал?! Ти я отмъкна от мен!
— Май си ядосан.
— Постави се на мое място. Вися аз на тъпия стълб и какво гледам? Ебане!
— Ти си пиян, Хенри.
— Прав си… Извинявай.
— Извинен си. — Пърсел стана. — И ако още веднъж споменеш името Джийн, ще те фрасна.
— Това пък какво означава?
— Не ти трябва да знаеш.
Меркадо се изправи неуверено и му подаде ръка. Франк видя, че Вивиан се връща, затова я стисна.
— Тръгваме ли си? — попита тя.
— Да.
— Пътят от Флоренция беше уморителен — каза Вивиан на Хенри. — Благодаря ти за виното.
— Благодари на нашия вестник.
Тя се втренчи в него и каза:
— По-добре си тръгвай и ти.
Той се наведе към нея, Вивиан се поколеба, после се целунаха по бузите. И по двете.
— Buona notte, signorina.
— Buona notte.
Пърсел я хвана за ръка и излязоха от ресторанта.
— Никога не съм го виждала толкова пиян — каза тя, докато портиерът им спираше такси.
Франк не отговори.
Вивиан го погледна.
— Е, аз го познавах само няколко месеца…
Таксито спря пред тях и се качиха.
— Хотел „Форум“ — каза Пърсел.
Известно време пътуваха в мълчание, после Вивиан каза:
— Ако не го бях срещнала, нямаше да срещна и теб.
Франк запали цигара.
Тя стисна ръката му.
— Да не сте се скарали, докато ме нямаше?
— Не.
— Обичам те.
Той измъкна ръката си от нейната и я прегърна през раменете.
— Веднъж ме прати по дяволите.
— Бях ти сърдита. — Вивиан го имитира: — „Щеше да е по-добре, ако бях сам. Може ли да оставим тази тема за бара в «Хилтън»?“ Мръсник!
Пърсел я притегни към себе си и тя отпусна глава на рамото му.
— Аз дадох идеята да те поканим да дойдеш с нас.
— Нали беше Божият план?
— Да де. Просто се съобразих с него.
— И какво предвижда планът по-нататък?
Таксито спря.
— „Форум“.