— Във ватиканския Етиопски колеж сигурно има точни италиански военни карти — каза Меркадо.
— Отлично. Няма да е зле да ги проуча.
— Работя по въпроса.
— Както споменах на господин Пърсел на плаца в лагера на Гетачу, наблизо има фалашко село — продължи полковникът. — Тези юдеи може да ни помогнат да намерим черния манастир. Тук като че ли има някаква… древна връзка…
— Каква връзка? — Вивиан повдигна вежди.
— Членовете на императорската династия, естествено, имат еврейска кръв от Соломон и се гордеят с това — поясни сър Едмънд. — Гордеят се и че чрез Коптската църква са пазители на Ковчега на завета, който уж съхраняват за евреите. Тамошните юдеи, фалашите, смятат Иисус за велик юдейски пророк и го почитат, и сигурно вярват и в Светия Граал — чашата за кидуш от последната пасхална вечеря на Христос. Виждате ли връзката?
Всички кимнаха.
— Освен това изглежда, че този черен манастир общува с външния свят единствено чрез фалашкото село Шоан.
— Как по-точно? — попита Пърсел.
— Духовно — отвърна Ган. — Но и физически. Храна, лекарства…
— Те си имат Светия Граал — напомни му Франк. — Който изцелява всички болежки.
— Хм… основателен аргумент — съгласи се сър Едмънд. — Подобно на повечето свети обители, манастирът се самоиздържа, но даже на монасите от време на време им трябва ново бельо. Сандали и свещи. И вино също.
— Откъде знаете всичко това?
— Хайде да обсъдим този въпрос в Етиопия.
— Добре. В такъв случай изглежда, че фалашите знаят къде е манастирът.
— Предполагам, че някъде между манастира и селото има място, където се срещат — отвърна полковникът.
Франк кимна. Както и в Етиопия, имаше чувството, че е попаднал в страната на чудесата.
— Това ще е цяла глава в нашата книга, Хенри — обърна се той към по-възрастния си колега. — Евреи, които почитат Иисус.
Ган смени темата.
— Мислили ли сте точно как ще проникнете през стените на манастира, ако го откриете?
— Не сме правили чак толкова далечни планове — призна Пърсел. — Сигурно не е лесно да ограбиш манастир, пълен с монаси, които размахват тояги.
Сър Едмънд кимна и каза:
— Е… може да го обсъдим ако и когато му дойде времето.
— Добре — отвърна Франк. Но колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че това време може изобщо да не настъпи. По-скоро пак щяха да се озоват в лагера на Гетачу, а ако късметът съвсем ги изоставеше, щяха да се натъкнат на воините гала. Хенри и Вивиан обаче вярваха, че са избрани да открият Светия Граал и Бог ще бди над тях. Що се отнасяше до него, той наполовина вярваше в половината от тези неща.
— Ако има възможност да се върнете в Етиопия, наистина ли ще дойдете с нас да търсим манастира? — попита Пърсел полковника.
— Това покана ли е?
— За вас ще е по-опасно, отколкото за нас — предупреди го Вивиан. — А и как ще влезете в страната?
— Официално аз съм избягал от етиопското правосъдие, затова няма да кандидатствам за виза — напомни им сър Едмънд. — Ще стигна до Адис Абеба с пътнически самолет от Кайро. Под чужда самоличност, разбира се. Няма проблем да си осигуря фалшив паспорт с виза.
— Доста рисковано.
— Не особено. Охраната на адисабебското летище е абсолютно некадърна — поясни той. — Е, освен онези, които са корумпирани. Така влязох в страната и предишния път. Тогава се казвах Чарлз Лоусън, канадски гражданин, и след няколко дни бях на север при княз Иясу, където пак станах полковник сър Едмънд Ган.
— Само че сега знаят как изглеждате — отбеляза Вивиан.
— Когато се срещнем в Етиопия, госпожице Смит, и вие няма да ме познаете.
— Какви са мотивите ви да рискувате живота си, полковник? — попита го Франк.
— Струва ми се, че веднъж вече водихме този разговор на един хълм. — Ган се обърна и към тримата. — Етиопската емиграция наистина ми плаща добре, но даже да не ми плащаха, пак щях да го направя, защото вярвам в каузата.
— В коя кауза?
— Във възстановяването на монархията и освобождаването на етиопския народ от комунистическата тирания и терор.
— Плащат ли ви за самото участие? Или само при евентуален успех?
— И за двете. Е, царско възнаграждение ще получа чак когато императорът или неговият наследник се върне на трона — призна той.
— С дворец ли ще ви възнаградят?
— Ще получа удовлетворение от добре свършената работа — и честта да съм променил историята.
— Ще дойдете ли в Сицилия с нас? — попита Вивиан.
— Опасявам се, че няма да мога. Както вече обясних на господин Меркадо, имам работа в Рим.
— Изглежда, че нито Ватиканът, нито военното министерство, нито францисканците имат каквито и да било данни за отец Джузепе Армано, така че трябва да отидем в Берини, за да установим самоличността му — каза Хенри. — И да съобщим на роднините му какво се е случило с него.