— Ако не успеем тук, в Италианската библиотека в Адис Абеба има колекция военни карти — продължи Ган. — Проблемът е, че временното революционно правителство може да ги е конфискувало с оглед на сигурността или да ги е разпратило по бойните си части.
— Онова село, Шоан, е едно от първите места, които трябва да открием — намеси се Франк. — Знаете ли как да стигнем до него?
— Ходил съм там — отвърна полковникът. — Вече ви споменах, че локализирането на манастира може да не е толкова трудно, колкото си мислим. Както с всяка военна операция обаче, проблемът е да проникнем вътре, да вземем каквото ни трябва и да се измъкнем.
Начинът на мислене на Ган допадаше на Пърсел. Военната логика обикновено беше ясна и ориентирана към практически въпроси и решаване на задачи. От нея зависеше животът на много хора. Вивиан и Хенри, от друга страна, се концентрираха върху мотивите за тяхната мисия и само мимоходом обръщаха внимание на логистиката и бойния план — като средновековни кръстоносци, тръгнали да освобождават Светите земи. Но светът сигурно имаше нужда и от такива хора.
Що се отнасяше до него, беше му писнало от карти, архиви и религиозни преживявания. Нямаше търпение да пристъпят към действие.
Стигнаха в редакцията и Меркадо извади бутилката „Стрега“. Заговориха за пътуването до Сицилия и той погледна календара си и отбеляза:
— Италианците имат най-много празници в цяла Европа. Общо четирийсет и два дена, струва ми се. Четиринайсети ми изглежда подходяща дата. Съгласни ли сте?
Пърсел и Вивиан кимнаха и Меркадо попита Ган:
— Сигурен ли сте, че не искате да дойдете в слънчева Сицилия?
— Опасявам се, че съм възпрепятстван.
— Няма да използвам ватиканското пътно бюро и предлагам всички да си купим самолетните билети до Палермо чрез различни туристически агенции — продължи Хенри. — Там ще наемем кола и ще отидем в Берини.
— Докато сме на тази тема, предлагам още сега да изберем датата за полет до Адис Абеба — каза Пърсел.
Никой не отговори и той прибави:
— Както ще потвърди полковник Ган, трябва да престанем да обмисляме самото нападение и да определим началната му дата.
— Аз всъщност трябва да тръгна някъде към двайсет и четвърти януари — каза британският военен.
— Добре. Екипът от „Л’Осерваторе Романо“ трябва да тръгне поединично, в случай че от отсрещната страна възникне проблем. Аз ще замина пръв, да речем на осемнайсети януари. Ако пратя телекс, че всичко е наред, Вивиан ще пристигне на двайсети януари…
— Ще заминем заедно, Франк.
Той не ѝ обърна внимание.
— Ако не се обадя, приемете го като знак, че е възможно да са ме отстранили. — Обърна се към Меркадо. — За тебе май е най-рисковано, като се има предвид присъдата ти за съучастие с враг на етиопския народ. Но ако при нас с Вивиан не възникнат проблеми, накрая ще дойдеш и ти.
— Звучи разумно — съгласи се Ган.
— Освен ако не ни изчакат да се съберем всичките — посочи Франк.
— Ако параноята ти е основателна, би трябвало аз да отида пръв, за да видим как стоят нещата — отвърна Хенри.
— Предложението ти е отбелязано в протокола. Заминавам на осемнайсети — заяви Пърсел.
— Разполагам с няколко скривалища в Адис Абеба — каза полковникът. — Къде ще отседнете?
— При всички други журналисти в столичния „Хилтън“.
— Колективна безопасност, а? — усмихна се Ган.
— В журналистическите среди, полковник, по-скоро важи принципът за оцеляване на най-приспособения.
— „Алиталия“ все още поддържа ежедневни полети до Адис Абеба и не е трудно да си намериш билет — напомни им Меркадо. — Същото се отнася за стаите в тамошния „Хилтън“. Идната седмица ще съобщя за плановете ни в редакцията и пътното бюро. Така ще имаме време да го обмислим.
— Няма какво да обмисляме — възрази Франк.
Хенри кимна.
Обсъдиха още няколко оперативни подробности и Меркадо провери разписанието на „Алиталия“ във връзка с пътуването им до Берини на 14-и.
— Вземете си билети за полета до Палермо в девет и шестнайсет сутринта — каза на Пърсел и Вивиан. — Ще се срещнем на летището.
После се извини, че имал работа, и се сбогува с гостите си.
Ган каза, че искал да се поразходи из седалището на папата, и им пожела приятен ден.
Франк и Вивиан излязоха от Ватикана и тръгнаха покрай Тибър.
— Всичко започна да става реално — отбеляза тя.
— И ще стане още по-реално в Етиопия.