— Възможно е… само че не с мене.
— Нямам представа как стават тези неща в Рим — призна отец Рули.
— Аз също — увери го Меркадо.
Младият свещеник се усмихна.
— Но сигурно знаете, че са предприети стъпки за беатификацията на отец Армано.
Хенри буквално онемя.
— Нещо ми убягва — за пръв път се обади Вивиан.
— Предложили са отец Армано за канонизиране — за причисляването му към лика на светиите — поясни Меркадо.
— О…
— Не знаехте ли? — учуди се отец Рули.
— Ъъъ… чухме нещо…
— Това е истинската цел на идването ви тук, нали?
— Да… Е, искахме да съберем малко сведения за началото на живота му. За службата му в армията… може би писма, които е пращал на роднините и приятелите си.
— Можехте да си спестите пътя — осведоми ги отчето. — През ноември идваха представители на Ватикана и ми съобщиха за смъртта и предстоящото канонизиране на отец Армано. Както знаете, ако бъде въведен в сонма на светиите и ако построят храм в негова чест, за освещаването на храма е нужна реликва. Съставя се и пълна биография на бъдещия светец. Затова пуснахме обява в Берини и преровихме избата на тази къща. Намерихме куфари с негови стари одежди, а и роднините му бяха запазили снимки и писма. Включително от Етиопия. Човекът от ватиканската пресслужба интервюира близките и неколцина приятели от детството на Джузепе Армано. Тъй че цялата работа е свършена.
— Редакцията на „Л’Осерваторе Романо“ предпочита да я свършим независимо от тях — заяви Хенри.
— Както желаете. — Отец Рули сви рамене. — Когато ватиканските пратеници ни го съобщиха, отслужихме специална меса. Всички в село бяха развълнувани и камбаните на „Сан Анселмо“ биха цял ден. Роднините му много се зарадваха на неговата беатификация и на новината, че е правил чудеса в Етиопия.
Меркадо кимна.
— Съжаляваме, че сме го пропуснали.
Е, помисли си Пърсел, полковник Ган беше познал. От Ватикана ги бяха изпреварили и тук ги бе довело останалото без отговор писмо на Хенри. Естествено, в това можеше и да няма нищо особено. Може би от Ватикана просто изпълняваха задължението си да съобщят за смъртта на свещеник. И междувременно бяха пратили цяла делегация да обяви, че са предложили отец Джузепе Армано за канонизиране. И бяха взели всичко, каквото им трябва. Тази ефикасност му направи изключително впечатление.
— Казвате, че сте присъствали на смъртта на отец Армано, така ли? — попита отец Рули.
— Да.
— Обстоятелствата на смъртта му не са ми известни. — Никой не отговори и свещеникът продължи. — Монсеньор Маца от службата за беатификация ми разказа, че отец Армано лежал в затвора от хиляда деветстотин трийсет и шеста, после избягал и в предсмъртния му час го открили трима военни кореспонденти от Англия, които почти не говорели италиански. Значи сте били вие?
Меркадо потвърди.
— Е, това само по себе си е чудо — въздъхна отец Рули. — След четирийсет години да те открият… англичани на служба в „Л’Осерваторе Романо“. Ще ми разкажете ли за срещата си с него?
Хенри му предаде редактирана версия на случилото се онази нощ. Селският свещеник заинтригувано кимаше.
— Погребахме го в една градина в италианския балнеокурорт… и се помолихме на гроба му — заключи възрастният журналист.
— Чудесна история! Чудесно е и че човекът не е умрял сам.
— Той намери покой — отвърна Меркадо.
— Да. Добре. — Отчето се замисли. — Добре ли знаете италиански?
— Сносно.
Отец Рули отново се умълча, после рече:
— Но монсеньор Маца ми каза, че получил писмо от един от хората, които открили умиращия отец Армано, и той не съобщавал почти нищо за последните думи на отеца — поради езиков проблем и защото умрял скоро след като го намерили.
— Той… през повечето време беше в безсъзнание.
— Разбирам. — След малко младият свещеник прибави: — Както знаете, за причисляването на някого към светиите са нужни три чудеса. Питам се откъде в Рим биха могли да знаят за тях.
— Нямам представа — отвърна Меркадо притеснено.
— Може би тези чудеса са станали, докато е служел в армията през онази ужасна война.
— Възможно е.
— И за тях са съобщили оцелелите от неговата бойна част.
— Може би. Точно върху това работим за нашата публикация.
— Имате ли някакви данни за бойната част на отец Армано? — попита Пърсел.
— Ами, на писмата му трябва да е имало обратен адрес, но вече всичко е в Рим. — Отец Рули отново се вгледа в гостите си. — Цялата тази информация би трябвало да ви е достъпна във Ватикана.
— Разбира се.
— Предупредиха ме да не разговарям за това с външни хора — осведоми ги той. — Според вас защо?