— Не знам — излъга Хенри. — Рим си е Рим.
Отец Рули кимна и смени темата.
— Най-важната реликва от един светец е част от тялото му. Монсеньор Маца каза, че щял да прати хора в Етиопия да потърсят балнеокурорта и да пренесат тленните му останки.
Меркадо явно искаше да си даде вид на по-информиран, отколкото беше в действителност.
— Да, известно ни е и даже самите ние може пак да заминем за Етиопия.
— В Етиопия става опасно — предупреди ги свещеникът.
— Били сме там — напомни му Пърсел.
— Да, разбира се. — Отец Рули си погледна часовника. — След половин час имам опело.
— Можете ли да ни свържете с някой роднина на отец Армано? — попита го Франк. — И изобщо с някого от онова време? Той ни спомена, че имал брат и две сестри.
— Да, Ана още е жива. Вдовица е. И ако искате, мога да я помоля да се срещне тук с вас и да доведе други негови роднини и приятели.
— Ще ви бъдем безкрайно признателни.
— Срещата с последните хора, които са видели брат ѝ жив, ще донесе известна утеха на Ана. Тя много страда за него, но сега ѝ се случи истинско чудо.
Свещеникът се изправи и гостите му го последваха. Отец Рули ги изпрати до изхода.
— Ще ви очаквам в пет. Ще направя кафе.
Те му благодариха, тръгнаха си, заобиколиха черквата и излязоха на площада. Следобедната почивка, изглежда, беше свършила и таверната пустееше. Тримата пресякоха площада и седнаха на една маса под навеса.
— От Ватиканската пресслужба са ни изпреварили — каза Меркадо.
— И са заличили всички следи от отец Армано — прибави Пърсел.
— Не е за вярване… тъй де, това канонизиране… законно ли е? — попита Вивиан.
— Възможно е — отвърна Хенри.
Пърсел запали цигара и се вторачи в него.
Меркадо срещна погледа му.
— Наистина е възможно, Франк. Военните му писма им трябват, за да проверят дали не споменава за нещо, което може да се изтълкува като чудо.
— Военните му писма им трябват, за да проверят дали не споменава нещо за писмото от папата, което е носел.
— Не можем да сме сигурни.
— Не трябва ли да има свидетели на тези чудеса?
— Впечатлен съм от познанията ти за канонизационната процедура. Ватиканската служба за беатификация ще се опита да открие и интервюира хора, които са служили с отец Армано в Етиопия.
— Дори да не е направил чудо, той е преживял още по-голямото чудо да бъде… да бъде изцелен — каза Вивиан.
— Това брои ли се? — поинтересува се Франк.
Отговорът на Меркадо го изненада.
— Даже Тома Неверни е имал място сред апостолите. Винаги се нуждаем от скептик.
Вивиан се усмихна.
— С нетърпение очаквам да те видя в черния манастир, Франк, в присъствието на Светия Дух.
— Тогава ще си взема думите обратно.
Тя се замисли за момент.
— Отец Армано ни помоли да разкажем на сестра му Ана за неговата смърт.
Никой не ѝ отговори.
— Защо точно на нея? Защо не спомена другата си сестра или брат си?
Очевидният отговор, знаеха и тримата, предполагаше, че Джузепе Армано всъщност се е прибрал в Берини и после се е завърнал в Етиопия щастлив, че Ана още е жива и ще очаква да научи от тях за сетните му мигове на тази земя.
— Логично погледнато, предполагам, че е бил най-близък с нея — отвърна Пърсел.
Двамата му спътници мълчаха.
— Но повече ми харесва втората възможност — продължи той. — Че се е завърнал у дома.
Собственикът дойде и Меркадо го поздрави и учтиво помоли за три чаши vino rosso и acqua minerale. Човекът явно нямаше нищо против и се скри вътре.
— Последните чужденци, които е виждал, са носели британска военна униформа — отбеляза Хенри.
— Като че ли е на подходящата възраст да е оня твой братовчед.
Вивиан се върна на въпроса.
— Отец Рули, изглежда, малко се смути, че не знаем за идването на хората от Ватикана и за всичко останало.
— Католическите свещеници са абсолютно наясно, че Ватиканът често действа тайнствено — увери я Меркадо. — Рим си е Рим.
— Според мене Римската църква е продължение на Римската империя, която също не се е отличавала с особена откритост — заяви Франк.
— Римската църква проповядва и следва словото Божие — възрази Хенри.
Пърсел си помисли, че всеки път щом чуе думата „Бог“, Хенри Меркадо чува и звуците на ангелски хор.
— Ти излъга свещеника — каза му той.
— И аз се смутих не по-малко от него, тъй че може и да не съм се изразил съвсем точно — отвърна Меркадо.
— Трябва да идеш да се изповядаш.
Хенри смени темата.
— Може би ще успеем да научим нещо за бойната част на отец Армано от неговите роднини. Честно казано обаче, военното министерство едва ли ще ни съдейства както за картите, така и за архива на неговия батальон. Тук ударихме на камък.