00:09
Нямаше време.
Двигателят вече ръмжеше. Пейнтър погледна нагоре. Роторите бяха започнали да се въртят… бавно, твърде бавно. Погледна през страничния прозорец. Хеликоптерът бе на стръмен заснежен склон, обрулен от снощната буря. Небето от другата страна беше закърпено с облаци, а по ниските места се влачеха мъгли.
Гюнтер изруга. Хеликоптерът нямаше да се издигне в разредения въздух, преди роторите му да достигнат пълната си скорост.
00:03
Нямаше да успеят. Абсурд.
Пейнтър посегна към ръката на Лиза.
Стисна я здраво… а после целият свят изведнъж подскочи и се стовари обратно. Чу се далечен кух бумтеж. Всички затаиха дъх в очакване взривната вълна да ги катурне по нанадолнището. Но нищо повече не се случи. Може пък да им се разминеше в края на краищата.
В следващия миг скалният корниз, на който бяха, се отчупи. Хеликоптерът се наклони с носа напред. Роторите му се въртяха безпомощно. Целият заснежен склон се хързулна като ледена плоча, сякаш планината беше отърсила рамене, и повлече хеликоптера със себе си.
Право към ръба на пропастта. Засипваха ги вълни от сняг.
Земята подскочи отново — още една експлозия…
Хеликоптерът все така не излиташе.
Гюнтер се бореше с контролните уреди, подаваше газ до дупка.
Пропастта летеше към тях. Грохотът на свличащия се сняг се чуваше дори през рева на хеликоптера, трещеше като огромен водопад.
Лиза се притисна към Пейнтър, ръката й стискаше неговата до болка. От другата му страна Анна седеше вцепенена, с безизразно лице и вперени напред очи.
Гюнтер бе потънал в мъртвешко мълчание.
Хеликоптерът падна през ръба.
Останала без опора, машината се килна настрани сред пелена от сняг. Падаха бързо, хеликоптерът се тресеше и се люшкаше.
Никой не издаде и звук. Роторите пищяха и за четиримата.
После, най-неочаквано, роторите захапаха въздуха. С леко подрусване, като от спрял асансьор, хеликоптерът се закрепи. Гюнтер изръмжа… и бавно, много бавно, изведе машината в спирала нагоре.
Пред тях ариергардът на лавината се сурна през ръба.
Хеликоптерът се издигна и видяха опустошението. Дим бълваше през всички прозорци на фасадата. Тежките врати на входа бяха изкъртени. Иззад планинския масив се издигаше плътен стълб дим — откъм хеликоптерната площадка в другия край на комплекса.
— Почти сто и петдесет души… — въздъхна Анна, опряла ръце на страничния прозорец.
— Може някои да са се спасили — каза Лиза, очите й не мигаха.
Не се забелязваше никакво движение.
Само дим.
Анна посочи към замъка.
— Wir sollten suchen…
Ала нямаше да има нито търсене, нито спасителна операция.
Никога.
Ослепителнобяло сияние, като светкавица, се ливна през всички прозорци. Зад планинския масив сякаш изгря бяло слънце. Никакъв звук. Светкавица без гръм. Светкавица, която прогаря ретината и отнема зрението.
Ослепен, Пейнтър усети как хеликоптерът се люшка. И ето че се появи звукът — стържене и трополене на скали. Неописуемо и невъзможно силен звук. Не просто като лавина. Звучеше като нещо тектонично, като разместване на континентални плочи.
Хеликоптерът се разтресе…
Зрението се връщаше бавно и болезнено.
Пейнтър притисна лице до прозореца и погледна с присвити очи надолу.
— Господи… — прошепна, обзет от страхопочитание.
Скален прах висеше във въздуха и скриваше отчасти гледката, но не можеше да скрие мащаба на унищожението. Целият планински масив се беше сринал сам в себе си. Гранитното рамо, надвисвало допреди секунди над замъка, се беше срутило, сякаш всичко под него — комплексът и голяма част от планината — просто бяха изчезнали.
— Unmoglich — промълви невярващо Анна.
— Какво?
— Такова унищожение… трябва да са използвали бомба с ЕТН.
Пейнтър я изчака да обясни.
— ЕТН. Енергията на точка нула. Формулите на Айнщайн довеждат до първата ядрена бомба, разбъркват енергиите на няколко уранови атома. Ала ядрената бомба е нищо в сравнение с потенциалната сила, скрита в квантовите теории на Планк. Такива бомби биха използвали енергиите, зародили се още при Големия взрив.
В кабината се възцари пълно мълчание.