— Но може да е имало и други причини. Тук легенди колкото щеш. Недалеч има група праисторически монолити, подобни на камъните при Стоунхендж, казват се Екстернщайн. Някои твърдят, че под тях били корените на Северното световно дърво, Игдрасил. А да не забравяме, разбира се, и за вещиците.
— Които са били избити тук — каза Грей.
— Химлер вярвал, вероятно с основание, че жените са били убити, защото са били езичници, практикуващи нордическите обичаи и ритуали. От негова гледна точка, фактът, че кръвта им е била пролята тук, бил по-скоро освещаване на тукашната земя.
— Значи агентите по недвижими имоти са прави — измърмори Монк. — Местоположение и пак местоположение, това е ключовата дума.
Улмщром се намръщи, но продължи без коментар:
— Каквато и да е причината, ето това е същинското предназначение на Вевелсбург. — И посочи към пода.
Рисунък от тъмнозелени плочки изпъкваше на белия фон в сумрака. Приличаше на слънце, от което излизаха дванайсет светкавици.
— Schwarze Sonne. Черното слънце. — Улмщром тръгна покрай външната окръжност. — И този символ е свързан с много легенди. Но за нацистите той символизирал земята, откъдето произлизал Всеотецът. Земя, позната под много имена. Туле, Хиперборея, Агарта. По-общо, символът представлявал слънцето, под което щяла да се прероди арийската раса.
— Което ни връща към Всеотеца — каза Грей, замислил се за руната Mensch.
— Това била върховната цел на нацистите… или поне на Химлер и неговия Черен орден. Да се въздигне немският народ до предишния си богоподобен статут. Именно затова Химлер избрал този символ за един вид лого на своя Черен орден.
Грей започна да се досеща за естеството на научния проект, възложен на Хуго. Биолог, свързан с Вевелсбург. Дали не се е забъркал в някаква още по-изродена форма на проекта Lebensborn, някакъв вид евгенична програма — теорията за низшите раси, които се плодят като зайци и развалят човешкия геном? На защо някой би пощурял по такава програма днес, и то до степен да убива хора наляво и надясно? Какво толкова беше открил Хуго, че да го запази в дълбока тайна, да го погребе шифровано в семейните си книги?
Спомни си какво им беше казал Райън за писмото, което прадядо му написал на дъщеря си малко преди да умре. За тайната истина, която е твърде красива, за да умре, и твърде чудовищна, за да я пуснат на свобода. Какво беше открил? Какво беше решил да скрие от нацистките си шефове?
Нова светкавица обля залата в светлина. Символът на черното слънце грейна. Електрическото осветление потрепна отново, докато гръмотевицата тресеше кацналия на хълма замък. Да, това не беше най-подходящото място, където да се озовеш по време на гръмотевична буря.
Сякаш в потвърждение осветлението примигна отново… а после лампите угаснаха.
Токът спря.
Но пък през прозорците все още нахлуваше достатъчно сумрачна светлина.
Отнякъде долетяха силни гласове, викове.
Силен трясък долетя от по-близо.
Всички обърнаха погледи натам.
Вратата на залата се беше затръшнала. Грей посегна към пистолета под мишницата си.
— От охранителната система е — успокои ги Улмщром. — Не се притеснявайте. Резервните генератори всеки миг ще…
Лампите примигнаха, после се включиха.
Улмщром кимна.
— Ето, нали ви казах. Es tut mir leid — извини се той. — Насам, моля.
Поведе ги обратно през вратата, но вместо да тръгне към централната зала, се насочи към някакво стълбище отстрани. Явно туристическата обиколка още не беше свършила.
— Мисля, че следващата стая ще ви се стори още по-интересна, защото там ще видите руната Mensch от вашата библия.
По коридора се чуха стъпки, приближаваха се бързо.
Грей се обърна и осъзна, че ръката му още е върху пистолета. Но не се наложи да го вади от кобура. Стъпките се оказаха на Райън, който бързаше към тях, стиснал дебел кафяв плик.
Настигна ги задъхан. Очите му шареха неспокойно, сигурно заради спирането на тока отпреди малко.
— Ich glaube… — Окашля се да прочисти гърлото си. — Взех всички документи, включително писмото до баба Тола.
Монк взе плика и изсумтя:
— Значи вече можем да се разкараме оттук.
Може би наистина трябваше да побързат. Грей погледна към доктор Улмщром, който стоеше при стълбището, водещо надолу.
Директорът на музея пристъпи към тях.