— След полунощ сателитът направи инфрачервено замерване — продължи Пола, — но се появила някаква повреда и образът се изгуби.
Пейнтър разглеждаше плана на просторното имение, ширнало се на повече от сто хиляди акра. Виждаше се малка писта за кацане, прорязана в джунглата. Външни постройки изпъкваха като петна сред терен от залесени височини, просторни тревисти савани и гъста джунгла. В центъра на най-гъстия участък клечеше замък от камък и дърво — централната резиденция на Вааленбергови.
— И не можем да получим по-добър изглед на терена около къщата?
Пола Кейн поклати глава.
— Джунглата в този район е от така наречения афромонтански тип — древни гори. В Южна Африка са останали малко от тях. Вааленбергови са избрали мястото както заради уединението му, така и за да си присвоят гигантската гора. Скелетът на тази гора се състои от дървета, високи по четиридесет метра, растителността около тях е разслоена на етажи и балдахини. Биологичното разнообразие там е по-богато и многобройно от това в дъждовните гори или конгоанската джунгла.
— И предлага идеалното прикритие — довърши Пейнтър.
— Какво става под този балдахин знаят единствено Вааленбергови. Знаем все пак, че къщата е само върхът на айсберга. Под нея има огромен подземен комплекс.
— На каква дълбочина? — попита Пейнтър и погледна Лиза. Ако наистина правеха опити с Камбаната, щяха да са я заровили надълбоко.
— Това не знаем със сигурност. Но пък Вааленбергови са натрупали богатството си благодарение на златни мини.
— В рида Уитуотърсранд.
Пола вдигна поглед към него.
— Правилно. Виждам, че сте си подготвили домашното. — Кимна към сателитните снимки. — Уменията си от минното инженерство са приложили и в изграждането на подземния комплекс под къщата. Знаем, че главният инженер на мината в Уитуотърсранд Бертран Кулбер е бил повикан като съветник при изграждането на „основите“ на къщата, но скоро след това починал.
— Нека позная. При странни обстоятелства.
— Стъпкан от бивол. И неговата смърт не е нито първата, нито последната, в която имат пръст Вааленбергови. — Болка просветна за миг в очите й при това напомняне за случилото се с партньорката й. — Носят се множество слухове за хора, изчезнали в този район.
— И въпреки това никой не е издал заповед за обиск на имението.
— Южноафриканската политика е сложно нещо. Режимите може и да се сменят, но тук винаги е властвало златото. Вааленбергови са недосегаеми. Златото ги защитава по-добре от всеки крепостен ров или частна армия.
— Ами вие? — попита Пейнтър. — Какъв е интересът на МИ5 тук?
— Интересите ни имат отдавнашни корени. Британското разузнаване държи Вааленбергови под око още от края на Втората световна война.
Пейнтър седна, надвит от умората. Трудно фокусираше едното си око. Потърка го с ръка. Знаеше, че Лиза го наблюдава, затова побърза да насочи вниманието си към Пола. Не беше споменал за нацисткия символ, който бяха открили кодиран в центъра на Вааленберговия герб, но МИ5 явно знаеха за тази връзка.
— Знаехме, че Вааленбергови са едни от големите финансови поддръжници на Ahnenerbe Forschungs und Lehrgemeinshaft, нацисткото Общество за древно наследство и просвещение. Запознат ли сте с тази група?
Той поклати глава и веднага съжали — в последните часове главоболието му се беше разпространило към врата и сега болката се стрелна по гръбнака му. Стисна зъби да издържи.
— Обществото за древното наследство било изследователска група под прякото ръководство на Хайнрих Химлер. Провеждали проекти с цел издирване корените на арийската раса. Пак те са отговорни за някои от най-ужасните зверства, извършени в концентрационните лагери и други подобни места. Най-общо казано, били учени с пушки.
Пейнтър с мъка удържа реакцията си — но този път спазъмът беше повече психически, отколкото от физическо естество. Чувал беше да определят Сигма по същия начин. Учени с пушки. Това ли беше истинският им враг? Нацистка версия на Сигма?