Кат прекъсна шефа си и се обади за пръв път:
— Златни камбани ли казахте?
Хуриган я погледна.
— Да, дар от самия сър Болдрик Вааленберг. Сто позлатени камбани с герба на Южна Африка по случай стогодишнината. Нашата в момента я инсталират в салона на четвъртия етаж.
Логан и Кат се спогледаха.
— Дали ще е възможно да я видим? — попита Кат.
Странният обрат в разговора притесни посланика, но той така и не успя да измисли основателна причина да отхвърли молбата им, а ако питаха Кат, сигурно се надяваше, че тази малка отстъпка може да му даде предимство в тихата дипломатическа битка, която водеха.
— С радост ще ви я покажа. — Той стана и си погледна часовника. — Но ще трябва да побързаме. Предстои ми среща на закуска, за която не бива да закъснявам.
Както беше предположила Кат, Хуриган беше решил да използва отклонението като повод да сложи по-рано край на разговора, да се измъкне, без да е поел каквито и да било ангажименти. Логан я изгледа смръщено. Дано да беше права, иначе…
Качиха се на асансьор и с него стигнаха до последния етаж на сградата. Минаха по коридори, украсени с произведения на изкуството и изделия на южноафриканските занаяти. Последният коридор ги отведе в просторен салон, който приличаше повече на музей, отколкото на жилищно помещение. Имаше изложбени витрини, дълги маси и масивни ракли с ръчно набити месингови орнаменти. Огромен прозорец на едната стена разкриваше гледка към задния двор и градините на посолството. А в единия ъгъл висеше голяма златна камбана. Изглежда, скоро я бяха извадили от сандъка й, защото по пода още се валяха парчета от меките подложки. Самата камбана беше висока един метър и наполовина толкова широка в долната си част. Южноафриканският герб беше щампован в метала.
Кат се приближи. Дебел захранващ кабел излизаше от върха й и лежеше намотан на пода.
Посланикът забеляза какво е привлякло погледа й.
— Настроена е автоматично да бие в определени часове на деня. Истинско чудо на инженерните науки. Ако погледнете вътре в нея… о, механизмът е удивителен! Като на най-скъп ролекс.
Кат се обърна към Логан. Шефът й беше блед като платно. И той като Кат беше разглеждал скиците, които Анна Споренберг беше направила на оригиналната Камбана. Тази тук беше точен неин дубликат. И двамата бяха прочели за смъртоносната радиация, която можеше да излъчва това устройство. Радиация, която водеше до лудост и смърт. Кат плъзна поглед към големия прозорец. От тази височина се виждаше белият купол на Капитолия.
Казаното от посланика сега й вдъхна неописуем ужас.
„Сто златни камбани… дарени на посолства по целия свят.“
— Инсталира я специален техник — продължи посланикът, вече с леко отегчение, като знак, че разговорът се приближава към края си. — Сигурно е тук някъде.
Вратата на салона зад тях щракна.
И тримата се обърнаха.
— А, ето го и него — каза Хуриган. Гласът му замлъкна, когато видя автомата в ръката на новодошлия. Косата му беше руса до бяло. Дори и от другия край на стаята Кат различи тъмната татуировка върху ръката, която държеше оръжието.
Наведе се светкавично към кобура на глезена си.
Без да каже и дума, „техникът“ откри огън и куршуми засипаха стаята.
Задрънча счупено стъкло, цепеше се дървесина.
Обсипана от рикошети, златната камбана звънтеше ли, звънтеше.
Вратите на асансьора се отвориха на седмото подземно ниво. Грей излезе пръв с пушката в ръце. Огледа и двете посоки на сивия коридор. За разлика от скъпите ламперии и ръчно изработените мебели в жилищната част на господарската къща, това подземно ниво беше осветено с флуоресцентни лампи и съобразено най-вече със стерилността — изтъркан до блясък линолеум на пода, сиви стени и ниски тавани. Гладки стоманени врати с присвяткващи електронни ключалки се редяха покрай едната страна на коридора. Вратите от другата страна изглеждаха по-обикновени.
Грей опря длан на една от тях.
Вратата вибрираше. Чуваше се и ритмично жужене.
Генератор? Доста голям при това.
Марша пристъпи до него и прошепна:
— Май слязохме твърде ниско. Това тук ми прилича повече на склад и комунални системи.
Грей беше съгласен с нея. И все пак…
Обърна се и се приближи до една от заключените стоманени врати.