Гъст облак прашинки се носеше под косите лъчи на ранното слънце. Въздухът миришеше на старо, сякаш и той мухлясваше като предлаганата стока. И като по-голямата част от Европа. Възрастта и древността бяха част от ежедневието тук.
Ала въпреки отчайващото състояние на сградата магазинчето излъчваше гостоприемно изящество — от аплиците с абажури от рисувано стъкло до дървените стълби, подпрени на лавиците. До витрината имаше две кресла с издута тапицерия, които сякаш те молеха да седнеш в тях.
Но най-хубавото от всичко…
Грей си пое дълбоко дъх.
Нямаше котки.
И причината бързо се изясни.
Иззад една от лавиците се измъкна рошаво куче. Приличаше на кръстоска със санбернар, поостарял пес със сълзящи кафяви очи. Повлече се унило към тях, куцукаше с предния си ляв крак. Всъщност от лапата му беше останало само чуканче.
— Здрасти, Бертал. — Момичето се наведе и изсипа едната чаша в керамична купа на пода. — Краставото му псе за нищо не става преди сутрешното си кафе с мляко. — Последното беше казано с нескрито умиление.
Санбернарът не чака втора покана, а залочи нетърпеливо.
— Не знаех, че кучетата пият кафе — каза Грей.
Момичето се изправи и преметна плитката си през рамо.
— Няма проблем. Безкофеиново е. — И влезе навътре в магазинчето.
— Какво е станало с лапата му? — попита Грей: неангажиращ разговор, докато прецени ситуацията. Потупа кучето на минаване, с което си спечели няколко удара от опашката му по пода.
— Измръзване. Мути го прибра от улицата.
— Мути?
— Баба ми. Чака те.
— Is het de Koper, Фиона? — извика някой от дъното на магазина.
— Ja, Mutti! Американският купувач. Говори на английски, ако обичаш.
— Heb hem aan mijn bu’reau terugkomen.
— Мути ще те приеме в кабинета си. — Фиона го поведе към дъното на книжарницата. Кучето, вече изпило сутрешното си кафе, го последва по петите.
Минаха покрай малко бюро, върху което се кипреха касов апарат, компютър и принтер. Изглежда, модерната епоха все пак беше стъпила и тук.
— Имаме си и уебсайт — каза Фиона, забелязала погледа му.
Подминаха касата и влязоха в някаква стаичка, подредена повече като салон, отколкото като кабинет. Имаше канапе, ниска масичка и две кресла. Дори бюрото в ъгъла изглеждаше по-подходящо за котлон и чайник, отколкото за каквато и да било чиновническа функция. Едната стена все пак беше заета от черни кантонерки. Над тях прозорец с решетки пропускаше веселата утринна светлина, в която се къпеше единственият човек в стаята.
Жената стана и му протегна ръка.
— Добре дошли, доктор Сойър. — Нарече го с името, което Грей използваше в тази мисия. Явно беше събрала информация за него. — Аз съм Грете Неал.
Ръкостискането й беше твърдо. Иначе беше тънка като тръстика и макар кожата й да беше бледа, характерното за нейния народ добро здраве грееше дори сякаш от порите й. Махна му към едното кресло. Маниерите й бяха небрежни, също като облеклото — тъмносини дънки, тюркоазена блуза и скромни черни обувки с ниски токчета. Дългата й сива коса беше сресана на път и падаше от двете страни на лицето, сякаш за да подчертае, че е строга жена, но в очите й святкаше чувство за хумор.
— Вече сте се запознали с внучка ми. — Говореше със силен датски акцент. За разлика от внучка си.
Грей премести поглед от светлата възрастна жена към смуглото момиче. Семейна прилика липсваше, но той реши да си замълчи по въпроса. Имаше по-важни неща, които трябваше да се изяснят.
— Да, запознахме се — каза той. — Всъщност бих казал, че с вашата внучка се видяхме два пъти днес.
— Ах, любопитството на Фиона със сигурност някой ден ще я вкара в беля. — Грете смекчи недоволството си с усмивка. — Върна ли ви портфейла?
Грей смръщи чело и се потупа по задния джоб. Празен беше.
Фиона бръкна в едно странично джобче на раницата си и извади кафявия му кожен портфейл.
Грей го грабна. Спомни си как се беше блъснала в него, когато тръгна да купи кафето. Явно бе нещо повече от нетърпение и грубост.
— Моля, не се обиждайте — каза Грете. — Това е нейният начин да каже „здрасти“.
— Всичките му документи са в ред — каза Фиона и сви рамене.
— Тогава бъди така добра и върни на младежа и паспорта му, Фиона.
Грей провери и другия си джоб. И той бе празен!