Ако го заловяха, сигурно щяха да научат повече.
За тази цел беше пусната мълва, която да послужи за примамка.
Сега оставаше да заложат и капана, който вървеше с нея.
Единият лаптоп беше свързан с комуникационната мрежа на замъка. Пейнтър вече се беше вмъкнал в системата с паролите, дадени му от Гюнтер. Беше въвел серия компресирани кодови пакети, които следяха системата за всички изходящи съобщения. Ако саботьорът направеше опит да се свърже с външния свят, щяха да го открият, както и мястото, от което предава.
Но Пейнтър не очакваше саботьорът да действа толкова тромаво. Все пак беше действал успешно дълго време. Това говореше за остър ум, както и за връзка с външния свят, независима от главната комуникационна система на замъка.
Точно затова той беше конструирал нещо ново.
Саботьорът сигурно се бе снабдил със свой сателитен телефон и го бе използвал тайно, за да държи връзка с шефовете си. Ала такъв телефон се нуждаеше от чист хоризонт между антената си и геосинхронизирания сателит в орбита. За жалост, имаше твърде много ниши, прозорци и служебни шлюзове, където това можеше да се направи, твърде много, за да бъдат поставени под охрана, без това да събуди подозренията на саботьора.
Затова им трябваше някаква алтернатива.
Пейнтър провери сигналния усилвател, който беше свързал със захранващия кабел. Това устройство го беше конструирал сам преди време по поръчка на Сигма. Преди да поеме директорския пост, когато беше още редови оперативен агент, основната му специалност бе наблюдението и микроинженерството. Така че плуваше в свои води.
Усилвателят свързваше мрежата кабели на замъка с втория лаптоп.
— Сигурно е готово вече — каза той. Главоболието му най-после започваше да затихва.
— Включи го.
Пейнтър включи захранването — енергията се подаваше от батерии; зададе амплитудата на сигнала, после и пулсовото ниво. Лаптопът щеше да свърши останалото. Щеше да следи за необичайни върхове в потреблението. Доста груба работа с никакъв шанс да подслушат евентуалния разговор. Можеше единствено да им даде приблизителното място на незаконна трансмисия с точност до радиус трийсет метра. Но и това трябваше да стигне.
Пейнтър настрои допълнително устройството.
— Готово. Сега остава само да чакаме копелето да се обади.
Гюнтер кимна.
— В случай че саботьорът изобщо захапе въдицата — добави Пейнтър.
Преди половин час бяха пуснали слуха, че количество Зерум 525, заключено в тайно, защитено с оловни стени подземие, е оцеляло след взрива. Това беше надежда за всички обитатели на замъка. Ако наистина беше останало нещо от незаменимото гориво, навярно биха могли да конструират нова Камбана. Анна дори беше възложила на екип от учени да сглоби нова Камбана от наличните резервни части. Дори да не осигуреше лечение за прогресиращата болест, Камбаната поне им предлагаше допълнително време. За всички.
Ала не надежда целяха с този фалшив слух.
Мълвата трябваше да стигне до ушите на саботьора. И той — или тя — да реши, че планът му се е провалил. Че в крайна сметка Камбаната може да бъде построена наново. И че е наложително да се свърже с шефовете си за нови указания.
А когато това станеше, Пейнтър щеше да е готов.
Междувременно се обърна към Гюнтер и попита:
— Какво е да си супермен? Рицар на черното слънце.
Гюнтер сви рамене. Начинът му на общуване май се ограничаваше до сумтене, мръщене и по някой едносричен отговор.
— Чувстваш ли превъзходство спрямо другите? Че си по-силен, по-бърз, все едно можеш да прескочиш небостъргач с един скок?
Гюнтер само го изгледа.
Пейнтър въздъхна и реши да подходи от друг ъгъл, та дано най-после изтръгне някаква реакция от гиганта.
— Какво означава Leprakonig? Чух да употребяват тази дума зад гърба ти.
Пейнтър много добре знаеше какво означава, но целеше да изтръгне някаква реакция и изглежда, най-после успя. Гюнтер отклони поглед, но не и преди Пейнтър да е зърнал огъня в очите му. Мълчанието се проточи. Пейнтър си помисли, че май и този път няма да получи отговор.
— Прокажен крал — най-накрая изръмжа Гюнтер.
Сега беше ред на Пейнтър да помълчи. Усещаше тягостната атмосфера, затиснала малкото помещение. Накрая Гюнтер заговори.