— Когато се стремиш към съвършенство, предпочиташ да не виждаш провалите. Дори лудостта да ни се размине, последните стадии на физическата дегенерация са грозна гледка. По-добре да ни затворят някъде. Далеч от всички.
— Заточени. Като прокажените някога.
Пейнтър се опита да си представи какво ли е да бъдеш отгледан като последния от Sonnekonige и от най-ранна възраст да знаеш какво те чака. Боготворените някога принцове, превърнали се в отбягвани и разпадащи се прокажени.
— Въпреки това продължаваш да им помагаш — каза Пейнтър. — Да служиш.
— За това съм роден. Знам дълга си.
Пейнтър се зачуди дали това са им го втълпявали до полуда още от раждането, или са успели някак да им го заложат генетически. Плъзна поглед по високия мъж. Усещаше, че има и нещо повече. Какво обаче?
— Не разбирам защо изобщо ти пука какво ще стане с нас — каза той.
— Вярвам в онова, което се прави тук. Собствените ми страдания ще помогнат на други хора да избегнат същата съдба.
— А лечението, това, което търсим в момента? То по никакъв начин няма да удължи собствения ти живот.
Гюнтер го стрелна с поглед.
— Ich bin nicht krank.
— He си болен? Какво искаш да кажеш?
— Sonnekonige са родени под Камбаната — натъртено каза Гюнтер.
И Пейнтър разбра. Спомни си какво беше казала Анна за супермените в замъка — че били резистентни към по-нататъшни манипулации с лъчението на Камбаната. „За добро или зло.“
— Ти си резистентен — каза той.
Гюнтер се извърна.
Пейнтър се замисли за изводите, до които водеше този факт. Значи не инстинктът за самосъхранение караше Гюнтер да помага.
Тогава какво?
И изведнъж си спомни как Анна беше погледнала Гюнтер, докато закусваха в кабинета й. С някакво топло чувство, обич може би. И Гюнтер го беше приел като нещо нормално. Явно имаше достатъчно основателна причина да й съдейства въпреки липсата на уважение от другите.
— Ти обичаш Анна.
— Разбира се, че я обичам — сопна му се Гюнтер. — Тя ми е сестра.
Лиза стоеше пред осветеното табло в кабинета на Анна. Такива табла обикновено се използваха за осветяване на рентгенови снимки в болниците, но сега Лиза го използваше да освети две ацетатни плаки, набраздени с черни линии. Плаките бяха архивирани хромозомни карти от проучванията върху мутационните ефекти на Камбаната, снимки на зародишна ДНК преди и след облъчване, събрани чрез амниоцентеза. На снимките след облъчването имаше кръгчета там, където Камбаната беше променила определени хромозоми. До тях имаше бележки на немски.
Анна ги беше превела и беше отишла да донесе още книги.
Лиза прокара пръст по мутационните промени, търсеше някакъв модел. Вече беше прегледала няколко комплекта и не откриваше в мутациите никаква последователност или логика.
Върна се при масата, на която бяха закусили. Сега тя бе отрупана с купове книги и папки с научни данни, съдържащи резултати отпреди десетилетия.
Пламъците в камината припукваха зад гърба й. Идеше й да хвърли папките в огъня. Но пък едва ли би го направила. Дошла беше в Непал, за да изследва ефектите, които големите височини оказват върху човешката психика. Освен това в сърцето си беше изследовател.
Също като Анна.
Е… не точно като Анна.
Бутна настрани една научна монография, оставена на масата. „Тератогенеза в ембрионалния бластодерм.“ Описваше мутациите при абортираните зародиши вследствие облъчване с Камбаната. Онова, което черните резки върху ацетатните плаки описваха с клинична безстрастност, снимките в книгата разкриваха в ужасяващи детайли — ембриони без крайници, зародиши-циклопи, мъртвородени с хидроцефалия.
Да, определено не беше като Анна.
Гняв натежа в гърдите й.
Анна затрополи по металната стълба, водеща към втория кат на научната й библиотека; носеше още книги. Германците определено не криеха информация. И защо да го правят? Откриването на лечение за квантовата болест ги засягаше пряко. Анна смяташе, че усилията им са напразни и че всички възможности са били проучени през изминалите десетилетия, но лесно се беше съгласила да помогне с каквото може.
Лиза беше забелязала едва доловимия тремор в ръцете й. Анна току потриваше длани в опит да го скрие. Останалите обитатели на замъка не си правеха този труд. Напрежението се усещаше осезаемо и навсякъде. Лиза беше станала неволен свидетел на няколко шумни скандала и на един юмручен бой. Беше чула и за две самоубийства през последните няколко часа. Без Камбаната и с жалки изгледи за лечение замъкът се разпадаше по шевовете. Ами ако умопомрачението ги обхванеше, преди двамата с Пейнтър да намерят някакво решение?