— Стотици милиони години? Вярно, това е огромен период, но дали все пак е достатъчен за пълния мащаб на еволюционната промяна? А какво да кажем за онези случайни изблици на еволюция, при които огромни промени са настъпвали за кратко време?
— Предполагам говорите за камбрийската експлозия? — попита Лиза. Това беше един от основните аргументи в полза на интелигентния дизайн. Камбрийският период бил относително кратък. Само петнайсет милиона години. Но през това време се появил истински взрив от нови форми на живот — пиявици, охлюви, медузи и трилобити. Сякаш от нищото. Прекалено бързо според противниците на еволюцията.
— Nein. Анализът на вкаменелостите от този период дава достатъчно доказателства, че тази „внезапна поява“ на безгръбначни не е била чак толкова внезапна. Имало е изобилие от пиявици и подобни на червеи организми и в предкамбрия. Дори разнообразието във формите през онзи период се обяснява с появата на хокс-гени в генетичния код.
— Хокс-гени?
— Комплект от четири до шест контролни гена; появяват се в генетичния код малко преди началото на камбрия. Те са нещо като контролни ключета на ембрионалното развитие, определящи основната телесна форма във всички основни посоки, нагоре и надолу, наляво и надясно. Плодните мушици, жабите, хората, всички имат едни и същи хокс-гени. Можеш да вземеш хокс-ген от мушица, да замениш с него съответния ген в жабешка ДНК и той пак ще си функционира чудесно. И понеже тези гени са основните превключватели на ембрионалното развитие, и най-миниатюрната промяна във всеки от тях води до масова поява на нови телесни форми.
Макар че не знаеше накъде води този разговор, Лиза се впечатли от дълбоките познания на Анна по темата. Не отстъпваха на нейните. Ако бяха на научна конференция, спорът сигурно би й доставил истинско удоволствие. Всъщност непрекъснато й се налагаше да си напомня кой седи срещу нея.
— Следователно появата на хокс-гените непосредствено преди началото на камбрия може да обясни експлозията на нови животински форми — продължи Анна. — Но хокс-гените не могат да обяснят други моменти на бърза — почти целенасочена — еволюция.
— Като? — Дискусията ставаше все по-интересна.
— Като пръсканите молци. Сигурно знаете за тях?
Лиза кимна. Сега Анна повдигаше един от основните аргументи на другия научен лагер. Пръсканите молци живееха по брезите и бяха „напръскани“ с бели точици, за да се сливат с кората, един вид защитен камуфлаж срещу птиците, които се хранят с тях. Но когато близо до Манчестър била построена фабрика за обработка на въглища и дърветата почернели от саждите, белезникавите молци изведнъж започнали да изпъкват на тъмния фон и станали лесна плячка. Но само след няколко поколения доминиращият цвят на популацията станал черен, изцяло черен, и така молците се сливали с почернялата от саждите кора на дърветата.
— Ако мутациите са случайни — продължи Анна, — то молците явно са имали невиждан късмет черното да се прояви точно в подходящия момент. Ако е било случайна промяна, то къде са тогава червените молци, зелените молци, цикламените молци? Или дори двуглавите?
Лиза с мъка се въздържа да не завърти очи.
— Бих могла да кажа, че молците с други цветове са били изядени. А двуглавите са измрели. Но вие погрешно интерпретирате примера. Промяната в цвета на онези молци не е била продукт на мутация. Видът им вече е имал ген за черен цвят. При всяко поколение се раждали по няколко черни молеца, но те били изяждани и така белият цвят оставал доминиращ в популацията. Но след като дърветата почернели, малкото черни молци имали предимство и постепенно тяхното поколение запълнило популацията, докато белите им събратя били изяждани от птиците. Точно това показва примерът. Че околната среда може да влияе на една популация. Но не е въпрос на мутация. Генът за черен цвят вече е бил налице.
Анна й се усмихваше.
Лиза си даде сметка, че просто я е изпитвала, преценявала е знанията й. Поизправи гръб, едновременно ядосана и все по-заинтригувана.
— Браво — каза Анна. — Тогава нека минем към едно по-скорошно събитие. Събитие, случило се в контролирана лабораторна среда. Учен създал вид бактерия Ешерихия коли, която не можела да разгражда лактозата. После поставил жизнеспособна популация от новите бактерии в хранителна среда, където единственият хранителен източник бил именно лактозата. Какво би се случило с бактериите според официалната наука?