Выбрать главу

— Черния отмъстител не пожела да се ожени за мен — прошепна Джес. — Умолявах го, но той отказа. Твърдеше, че Алекс не можел да спи с мен.

— Как, какво? — попита Елеонор. — Не разбрах какво каза.

— Добре де, но снощи, докато седяхме с Алекс горе на хълма, кой е бил Черния отмъстител? — Божичко, как не й направи впечатление с каква сила се метна Алекс на гърба на впрегатния кон? Тревожеше се само за здравето му. — Ще види той, тепърва ще му съсипя аз здравенцето — измърмори Джес.

— Никой не разбра кой беше — каза Софи. — Мисля, че този въпрос занимава в момента твърде много и Алекс.

Джес стана.

— Александър ще трябва дълго да си блъска главата над въпроса. Ще се погрижа за това — каза тя и излезе от стаята.

21

Беше вече късно, когато Джес нахлу в стаята, която деляха с Алекс. Сърцето й биеше лудо, дишаше задъхано и пресекливо.

От лицето му веднага изчезна самоувереният, самодоволен израз.

— Какво има?

— Не мога да ти кажа, болното ти сърце няма да го понесе.

— По дяволите сърцето ми! — извика той и я хвана за ръцете. — Джесика, какво се е случило?

Тя си пое дълбоко дъх, преди да отговори:

— Става дума за Черния отмъстител.

Самодоволният израз цъфна отново на красивото лице на Александър.

— Да, съкровище, зная, че си разгадала тайната му.

Джес вдигна длан към челото. В този миг беше въплъщение на смутената женственост.

— Може ли жена да обича едновременно двама мъже? Тебе, защото си интелигентен, и Черния отмъстител, заради целувките му тази вечер в гората?

Алекс се усмихваше, както може да се усмихва само мъж, убеден в превъзходството си.

— Разбира се, че е възможно, любима, ако целувките му… Ти какво каза? В гората ли? Тази вечер? Но кога?

— Ами преди малко. Допреди мигове бях в обятията му. О, Алекс, ти си ми толкова добър приятел. Мога да споделя с теб и най-съкровеното, нали? Мразя тайните, ти също, нали?

— Какви тайни? Целувките ни тази вечер? Джесика, мога да ти обясня. Имах причина за всяка своя постъпка — погледна я умоляващо.

— Не, не, целувките — каза Джес и скръсти ръце над гърдите. — Ръцете му, тялото му. Когато ме докосна тази вечер, аз…

— Кой те е докосвал?

Тя го изгледа смаяно.

— Александър, обикновено не схващаш толкова бавно. Говоря за целувките на Черния отмъстител, разбира се. Когато ме докосна тази вечер, аз…

— Черния отмъстител те е целувал тази вечер? Освен мен в стаята на баща ми те е целувал днес и друг?

— Знаех, че ще ме разбереш. Онова, което изпитваме един към друг, Черния отмъстител и аз, не е само страст. То е и близост на духа. О, Алекс, толкова искам да го забравя. Ще се опиташ ли още веднъж да ме целунеш, да ми помогнеш да го забравя?

След секунда слисано колебание Алекс я прегърна и страстно я целуна.

Джесика остана известно време със затворени очи в обятията му. После се изправи и попита натъртено:

— Защо не се напрегнеш още малко? Много е важно, Алекс.

Той премигна, после я целуна по лицето, по врата и ушите, а ръцете му се плъзгаха трескаво по тялото й. Джес се дръпна и въздъхна.

— Все още не е същото. Изглежда, че съм от жените, способни да обичат само един мъж. Алекс, винаги ще си бъдем приятели, но що се отнася до плътското, нищо не мога да ти обещая.

За миг той сякаш онемя.

— Ще ида май да си легна — изпъшка Джес и му обърна гръб. Алекс я дръпна за ръката и я накара да се обърне към него.

Смъкна перуката от главата и откри гъста черна грива.

— Джес, аз съм Черния отмъстител — заяви тържествено.

Джес го изгледа учудено, с широко отворени очи.

— О, Алекс, косата ти пак е пораснала.

— Не е пораснала пак, винаги е била такава.

— Я да видя. — Той наведе глава и тя огледа косата му. — Тук-там още е поизтъняла, но не се притеснявай, и последните плешивинки ще изчезнат. Сигурна съм, че се дължи на добрите грижи, които полагам за теб. А сега те моля да ме извиниш, наистина имам нужда от почивка — и тя тръгна към вратата между стаите им.

— Джес, не ме ли разбра преди малко? Аз съм Черния отмъстител.

— Да, разбира се, че си ти, мили, а аз не мога да ти опиша, Алекс, колко благотворно ми действа ревността ти — усмихна му се тя нежно.

— Трябва да те ревнувам от себе си? Та нали аз съм…

— Алекс, мисли за здравето си — сложи тя пръст на устните си. — Никакви силни вълнения. Много мило, че искаш да съм добре, но помни, че не можеш да измамиш жена, целувала и двамата мъже. Тази вечер целунах и Черния отмъстител, и теб, повярвай, целувките им бяха толкова различни.