Този следобед Алекс вдигна глава от халбата с бира, която пиеше в кухнята, когато Джесика се появи усмихната на вратата. Пусна на пода мрежата, пълна с риба, и се усмихна още по-широко, като зърна Алекс до масата.
— Видя ли го? — попита задъхано. — Аз не. Не се върнах овреме в града, но всички твърдят, че бил великолепен.
— Сигурно имаш предвид Черния отмъстител — каза Алекс и наведе очи към счетоводната книга пред себе си. Искаше да разбере все пак какви ги върши Питмън с имуществото на семейство Монтгомъри. — Ужасно глупаво, ако искаш да знаеш какво мисля. Сега градът ще си има сериозни неприятности с адмирала.
— И аз така мисля — извика Елеонор откъм печката. Беше пъхнала ръка във фурната да провери дали е достатъчно гореща. — За стореното днес от Черния отмъстител ще трябва всички прескъпо да платим.
— Да, ама ти прочете ли някой позив? Аз още не съм видяла ни един. На нашата врата нямаше — каза тя недоволно.
— Първата разумна постъпка на онова момче — изръмжа Алекс. — А сега ще престанеш ли, ако обичаш, да ми пречиш с твоите историйки за чудесните подвизи на този маскиран подстрекател. Тъкмо се опитвам да сумирам колони от числа.
Джес изгледа с гримаса напудрената перука върху темето на Александър, после обърна с мълниеносно движение на ръката счетоводната книга така, че да види числата.
— Двеста трийсет и осем фунта и двайсет и девет шилинга — каза, след като прокара бърз поглед по колоните. Издърпа перото от ръката на Александър, прокара пръст по още пет колони с числа и написа сумата под всяка. Обърна пак книгата, за да види той какво е написала. — Не всеки може да си седи на задника и да зяпа как други работят или предприемат нещо.
Обърна се и излезе от къщата, без да се вслушва в думите на Елеонор, която настояваше тя да се върне и да се извини на Александър.
За съжаление предсказанието на Александър се сбъдна. Адмирал Уестморланд побесня от яд, че Черния отмъстител се осмели да се появи, докато той упражнява върховната власт над града.
Три товарни кораба бяха задържани тутакси и обградени от англичаните. Адмиралът оправда мярката с това, че собствениците им били заподозрени да държат контрабандна стока в трюмовете. Но в града всички знаеха, че сутринта, когато Черния отмъстител се появи на фара, тримата собственици бяха излезли от домовете си и адмиралът ги бе видял да четат позивите, забодени за вратите.
Двама мъже бяха арестувани, след като английски войници претърсиха посред нощ домовете им и намериха там от въпросните позиви.
Адмиралът не се реши все пак да ги обеси, защото даже той почваше да проумява как реагират гражданите на изстъпленията му. Черния отмъстител направи тъкмо онова, което Джесика очакваше от него: вдъхна на хората надежда.
Адмиралът не искаше да подтикне „тази сган“ към кървави сблъсъци, добре разбираше, че тъкмо това ще стане, ако заповяда да обесят двамата арестувани. Искаше само да покаже кой е истинският господар в този град. Заповяда да нашибат един младеж заради безсрамните му забележки. Чули го как мърмори „независимост“ или нещо подобно.
Докато се прибираше една вечер от риболов, Джесика видя, че на пазарния площад някой е вързан за позорния стълб. Едва не се сблъска с Абигейл, която се криеше в сянката и тихо плачеше.
— Какво правиш тук? — попита я Джес. — За малко да не те видя.
Абигейл се разхълца още по-силно.
Джес изпъшка и пусна чувала с миди.
— Какво ти е, Аби? — попита и се постара гласът й да прозвучи съчувствено. — Да не си се скарала с Итън?
Абигейл си избърса носа и посочи с глава позорния стълб.
През последните дни позорният стълб не беше оставал празен, но този път Джес се смая.
Това там да не е майка ти? — попита ужасена.
Аби кимна и се разрида.
За да намери опора, Джес се облегна на едно дърво. Беше й забавно да гледа как госпожа Уентуърт стои до печката и пържи миди, но гордата дама, принудена да стои, окована в железа, на позорния стълб, не беше и за нея весела гледка. — Адмиралът? — попита Джес.
Аби кимна.
— Твърдеше, че не се отнасяла към англичаните с дължимото уважение — обясни Абигейл и почти изкрещя: — Ами той пръсна жарава от пурата си върху едно от брокатените ни кресла и мама му направи забележка.
— Откога стои там? — попита Джесика хълцащата Абигейл.
— От четири часа, но трябва да стои още три, докато се стъмни.
— Сигурно не са й дали глътка вода?
Аби я погледна ужасена.
— О, не. Адмиралът изрично заповяда, ако ожаднее, хората му да й се… в устата. — Джесика каза нещо, от което Абигейл потрепери.
— Боя се, че са способни да го направят — прошепна Аби. — Но той забрани и да й се говори.