Джесика се обърна и го проследи с недоумяващ поглед.
— Какво, по дяволите, става там долу?
Алекс побърза да отведе Джесика в къщата и продължи да се превива от смях.
— Да не ти е изпила чавка акъла? — попита тя, защото не можеше нищичко да разбере.
Алекс тъкмо искаше да й обясни, но Еймъс Кофин, седнал в гостната, се обърна, хвърли само един поглед към Джесика и понечи да сложи халбата на масата. Улучи не масата, а печката и халбата се строши. С дръжката в ръка, Еймъс продължи да зяпа Джесика.
— Какво има? Да не ви заприличах на морско чудовище? — нахвърли се Джесика върху Еймъс, с което накара Алекс отново да избухне в див смях. — Мъже! — изрече възмутено Джесика, взе лопатката от ъгъла и забърза към вратата.
— Да не си посмяла да минеш още веднъж през града — извика Алекс, като се превиваше от смях. — Уорбрук не би го издържал.
Тя го изгледа сърдито и тръшна ядосано вратата. Разбира се, че няма да мине втори път през града. Пое по пътеката през гората и той знаеше, че ще направи точно така.
13
Джесика видя голям зор да измисли начин да лови риба с такава рокля. Беше сама в затънтената долчинка, на която вече гледаше като на своя собственост, нейна и на Черния отмъстител, каза си с усмивка и свали най-напред кърпата, прикриваща голямото четвъртито деколте, върза с нея полите на роклята за кръста. Сега гърдите й бяха почти голи, но беше така погълната от работата, че изобщо не го забеляза. Свали и долната пола, и обувките, замята с голи колена мрежите в морето.
Слънцето вече залязваше, когато Елеонор се появи на брега и заслиза с мъка по стръмнината към дола.
Джесика възкликна уплашено.
— Да не се е наранило някое от децата? — Още малко и приливът да й отвлече мрежата.
— Не — успокои я Елеонор. — Просто се надявах да те намеря тук. Алекс ще наглежда децата, докато използвам възможността да поговоря с теб. — Изгледа сестра си от глава до пети, иначе казано откъм двата, еднакво оголени края на тялото й. — Дай боже някой мъж да не ме е последвал дотук.
— Какви мъже? — попита Джес и изтегли от водата пълната с риба мрежа, за която се бяха закачили и няколко омара.
— Вече казах на Александър, че сигурно изобщо не си разбрала какво става. Джесика, даваш ли си сметка за заповедта, която е издал адмиралът тази заран? До две седмици трябва да се омъжиш.
— Ами! Ти опече ли хлебчетата със скариди за госпожа Уентуърт?
— Джесика — извика Елеонор, — чуваш ли ме изобщо? Трябва да си намериш мъж.
— Елеонор, наистина ли мислиш, че ще се покоря на заповедта на онзи човек? Нямам никакво намерение да се омъжвам, поне засега.
Елеонор се изправи пред сестра си.
— Тази заран куп хора са чули заповедта на адмирала и той не може да си я върне обратно, ако не иска да стане за посмешище на града. О, Джесика, как успяваш непрекъснато да си докарваш бели!
— Не разбирам този път какво сбърках. Нека Алекс си поговори с адмирала. Двамата са май добри приятели — добави подигравателно Джес.
Елеонор седна на едно повалено дърво.
— Как да те накарам да бъдеш по-разумна? Реномето на адмирала е сложено на карта. С ушите си чух как двайсет души му заявиха, че ти никога няма да се омъжиш, а той всеки път ставаше, червен като рак. Накрая отсече, че ако до две седмици не се омъжиш за някой американец, ще те даде на англичанин.
Джесика най-сетне се вслуша по-внимателно.
— Всичко това е станало само за един късичък ден?
Елеонор изгледа сестра си с вдигнати вежди. Джесика явно не подозираше какъв хаос е причинила в града.
— Джес, само до тази вечер у Монтгомърови се появиха четиринайсет приемливи и двама неприемливи кандидати за ръката ти, повечето ти донесоха подаръци.
Джес се разсмя.
— Какви подаръци? Едно прасе ще ни дойде добре. Ако някой докара тлъста свиня, веднага съм негова.
— Джес, това не е шега! — Джесика седна до сестра си. — Той изгори гемията ти, може да заповяда да подпалят и къщата ни. Мисля, че е издал тази сутрин заповедта си, без да се замисля, но сега трябва да си удържи на думата. Пък и не мисля, че мъжете в този град ще допуснат той да си върне думите назад. Не един ще иска да използва възможността да ти стане съпруг.
— Наистина ли? — разсмя се Джесика. — Някой проявява интерес към мен? Какво ще кажеш за най-малкия син на господин Лорънс?
— Той навърши наскоро седемнайсет.
— Колкото е по-млад, толкова по-лесно се опитомява. Добре де — прекъсна Джесика сестра си, готова пак да я нахока. — Все ще намерим начин да заобиколим заповедта. Продължавам да мисля, че Александър е най-подходящият. Ще уреди всичките ни проблеми.