Всичките ми страхове изчезнаха.
И мракът отново се стовари върху мен.
Когато отново дойдох в съзнание, покрай мен преминаваха стените на коридори. Гвардейският капитан буташе инвалидната количка.
— Как си? — попита ме.
Потърсих опора.
— Доста добре. Къде ме водиш сега?
— Навън. Тя нареди да те освободя.
Просто така? Хмм. Пипнах раната си. Излекувана. Поклатих глава. Такива неща не ми се случват.
Спрях на мястото, където бе станала злополуката с балистата. Нямаше нищо за гледане и никой за разпит. Слязох на средното ниво и тръгнах към един от отрядите, които копаеха там. Те имаха заповед да инсталират призма с ширина дванайсет стъпки и дължина осем. Не знаеха защо.
Огледах протежението на подпорната стена. Имаше още дузина подобни обекта.
Момчетата ме огледаха подозрително, когато се вмъкнах в лагера. Давеха се от въпроси, които не можеха да зададат, от загриженост, която не можеха да изразят. Само Глезанка отказа да играе по правилата. Стисна ръката ми и се усмихна широко. Малките й пръсти танцуваха.
Задаваше въпроси, които мъжеството ни забраняваше.
— Карай малко по-бавно! — помолих я.
Още не бях достатъчно опитен да разбирам всичко, което изразяваше тя със знаци. Но радостта й не подлежеше на съмнение. Бях се ухилил до уши, когато осъзнах, че някой върви към мен. Вдигнах глава. Гарвана.
— Капитана те вика! — съобщи той с леденостуден тон.
— Естествено…
Сбогувах се с жест и тръгнах към щаба. Не бързах особено. Никой простосмъртен вече не можеше да ме спеши.
Погледнах назад. Гарвана бе прегърнал собственически Глезанка през раменете. Изглеждаше озадачен.
Капитана се държа ненормално. Беше се отказал от обичайното си ръмжене. Едноокия беше единственият страничен свидетел, който се интересуваше само и единствено от работата.
— Имаме ли проблеми? — попита Капитана.
— Какво имаш предвид?
— Случилото се из хълмовете. Не е случайност, нали? Господарката те вика и половин час по-късно някой от Покорените се престарава. Следва инцидентът в Кулата. Ранен си тежко, а никой няма обяснение.
— Логиката твърди, че случаите са свързани — отбеляза Едноокия.
Капитана допълни:
— Вчера научихме, че умираш. Днес си добре. Магия?
— Вчера ли? — пак бях загубил представа за времето. Бутнах покривалото на палатката и се взрях в Кулата. — Още една нощ в омагьосаните хълмове.
— Случайност ли беше? — настоя Едноокия.
— Не. Поне Господарката мисли така — отговорих.
След кратко колебание командирът ни ме осведоми:
— Снощи някой се опита да наръга Гарвана с нож. Глезанка го прогони.
— Гарвана? Глезанка? — смаях се.
— Нещо я събудило. Ударила нападателя по главата с куклата си. Който и да е бил той, избягал.
— Странно.
— Определено — съгласи се Едноокия. — Как Гарвана Продължава да спи, а едно глухо дете се събужда? Гарвана може да чуе и стъпките на мушица. Мирише ми на магия. И то абсурдна. Детето не би трябвало да се събуди.
— Гарвана. Ти. Покорените. Господарката — намеси се Капитана. — Опити за убийство. Среща в Кулата. И ти разполагаш с отговора! Изплюй камъчето!
Колебанието ми пролича.
— Казал си на Брестака, че трябва да се отделим от Ловеца. Защо? Ловеца се отнася добре с нас. Какво се случи, когато хванахте Коравия? Ако се разприказваш, няма да има причина да те премахват.
Убедителен аргумент. Само че ми се искаше съм напълно сигурен, преди да отворя уста.
— Мисля, че се крои заговор срещу Господарката. Ловеца на души и Приносителя на бури вероятно са вътре… — прибягнах до подробности от падането на Коравия и покоряването на Шепота. — Променливия беше наистина разстроен, задето оставиха Обесения да умре. Не мисля, че Хромия има участие. Беше подставен и манипулиран умело. Господарката също. Може би Хромия и Обесения са били нейни привърженици.
Едноокия изпадна в дълбок размисъл.
— Сигурен ли си, че Ловеца участва в заговора?
— Не съм сигурен в нищо. Но и нищо не може да ме изненада. От Берил насам си мисля, че той ни използва.
Капитана кимна.
— Със сигурност. Казах на Едноокия да направи амулет, който ще те предупреди, ако някой от Покорените се приближи твърде много. Не знам дали ще има полза. Струва ми се, че няма да те нападнат отново. Бунтът се раздвижи. Това ще бъде главната грижа на всички.