Веригата на логическите изводи с трясък се затвори. През цялото време фактите бяха налице. Просто трябваше един тласък да се подредят по местата си.
— Мисля, че се сещам за какво става въпрос. Господарката е узурпатор.
Едноокия попита:
— Някой иска да постъпи с нея така, както тя се е отнесла със съпруга си?
— Не. Иска да върне Властелина — уточних. — Е?
— Той все още е там, в земята на север. Господарката просто е спряла завръщането му, след като магьосникът Боманц й е отворил път. Той сигурно държи връзка с Покорените, които са му верни. Боманц е доказал, че е възможна връзка с погребаните в могилните земи. Може би Властелина дори насочва някои от Кръга. Коравия беше същият злодей като всеки Покорен.
Едноокия изпъшка, после предсказа:
— Битката ще бъде изгубена. Господарката ще бъде свалена. Покорените, които са й предани, ще бъдат обезсилени, а войниците й — избити. Но те ще повлекат най-фанатичните участници в Бунта със себе си, което като цяло означава разгром за Бялата роза.
— Кометата е в небесата, но Бунтът не е открил мистичното, си дете — кимнах.
— Аха. Вероятно предположението ти, че Властелина влияе на Кръга, е вярно. Да!
— И в последвалия хаос, докато те се бият над мършата, дяволът ще изскочи — завърших.
— Е, къде е нашето място? — попита Капитана.
— Въпросът е — поправих го, — как да се измъкнем!
Летящи килимчета се стрелкаха около Кулата като мухи около труп. Армиите на Шепота, Оплаквача, Безименния, Костотрошача и Лунния хищник бяха от осем до дванайсет дни път от нас и бързо скъсяваха разстоянието. По въздуха прииждаха военни части от източния фронт.
Портите на палисадата бяха винаги отворени заради пристигащи и излизащи войски, които изтощаваха Бунта с непрестанни нападения. Бунтовниците бяха преместили лагерите си на десетина километра от Кулата. Някои групи се хвърляха от време на време в нощни атаки, подканвани от Гоблин, Едноокия и Мълчаливия, но усилията им изглеждаха безсмислени. Поради многочисленото превъзходство на врага нападения в стил „удряй и бягай“ нямаха сериозен ефект. Чудех се защо Господарката настоява да продължаваме да дразним Бунтовниците.
Строежите бяха завършени. Препятствията бяха готови. Капаните бяха заложени. Трябваше само да чакаме.
Шест дни бяха минали от пристигането ни с Перото и Пътешественика. Предполагах, че залавянето им ще наелектризира Бунта за удар, който още се бавеше. Едноокия го обясняваше с надеждите им да намерят в последния момент своята Бяла роза.
Само жребият още не беше хвърлен. Трима от Покорените с армиите си щяха да отбраняват всяко от нивата. Говореше се, че лично Господарката ще командва войниците, настанени в пирамидата.
Никой не искаше да застане на фронтовата линия. Независимо от развоя на събитията, щяха да пострадат зле. Оттам и жребият.
Над Гарвана или мен не бяха извършвани повече нападения. Нашият противник прикриваше следите си по някакъв друг начин. И без друго беше твърде късно да го сторят чрез нас. Бях се срещнал с Господарката.
Към Капитана се приближи куриер и след малко предводителят ни събра офицерите си на съвет.
— Започва се. Господарката е свикала Покорените — на лицето му беше изписано странно изражение. Главната му съставка бе изумление. — Имаме специални заповеди. Лично от Господарката.
Шепот — мърморене — суетене — мрънкане всички бяха стреснати. Тя винаги ни товареше с черната работа. Представих си как се окопаваме на предната линия срещу елитните войници на Бунта.
— Трябва да вдигнем лагера и да се съберем при пирамидата.
Стотици въпроси забръмчаха като стършели. Капитана каза само:
— Тя иска да бъдем нейни телохранители.
— Гвардията няма да ни одобри — отбелязах.
Те и без друго не ни харесваха, след като се наложи да получават заповеди от Капитана при Стълбата на плача.
— Мислиш ли, че те могат да я защитят добре, Знахар? Господа, имаме нареждане да се явим. Значи, отиваме. Ако искате да обсъждате въпроса, правете го, докато вдигате лагера. И умната — тези сведения не са предназначени за чужди уши!
За войниците това беше чудесна новина. Не само щяхме да сме далеч от най-страшните боеве, но и щяхме да сме в удобна позиция за отстъпление в самата кула.