На мястото на палисадата бунтовническите инженери сглобяваха колесати кули, от които стрелците им можеха да стрелят, както и колесати рампи, които да опрат в първия насип. Дърводелците строяха стълби. Не видях артилерия. Предполагам, планираха да ни премажат с масирана атака, щом веднъж прекосят рововете.
Лейтенанта добре познаваше обсадната тактика. Отидох при него.
— По какъв начин смятат да докарат кулите и рампите?
— Ще запълнят рововете!
Оказа се, че е прав. Веднага щом вдигнаха мостове през първия ров и започнаха да местят мантелетите, се появиха каруци и фургони, натоварени с пръст и камъни. И бригадите на впряговете, и животните работеха до пълно изтощение. Много трупове също станаха материал за запълване.
Строителите пристъпиха към втория ров и сглобиха крановете. Кръгът не им осигури въоръжена подкрепа. Приносителя на бури прати стрелци на ръба на последния ров. Гвардията ги обсипваше с непрестанен огън с балистите. Строителите даваха много жертви. Вражеското командване просто изпращаше още хора.
Бунтът започна да мести мантелетите през втория ров един час преди обед фургони и каруци прекосиха първия, натоварени с пълнеж.
Масиран огън посрещна строителите, които нагласяваха моста над последния ров. Стрелците на втория насип пращаха порои от стрели. Те падаха почти вертикално. Нашите требушети раздвижиха раменете си, разбивайки мантелетите на трески и греди. Но Бунтът продължаваше да се излива. По фланга на Лунния хищник успяха да нагласят опорните стволове.
Лунния хищник атакува, като прекоси рова с армия копиеносци. Нападението му беше толкова яростно, че изблъска строителите обратно до втория. Разруши оборудването им и атакува отново. Тогава командването на Бунта пусна многобройна бронирана пехота. Лунния хищник се оттегли, като разруши мостовете над втория ров.
Необяснимо как Бунтът ги вдигна отново, като разположи до последния ров войници за защита на работниците. Стрелците на Приносителя на бури се оттеглиха.
Стрелите от втория насип падаха като снежинки в силна зимна буря, стабилно и равномерно. Сечта беше впечатляваща. Бунтовническите войски се сипеха в пропастта на смъртта като водопад. Река ранени течеше обратно. При последния ров строителите започнаха да се придържат към защитата на мантелетите си, като се молеха те не бъдат разрушени от Гвардията.
Така стояха нещата, когато слънцето залезе, хвърляйки дълги сенки над окървавеното поле. Мисля, че Бунтът загуби десет хиляди души, без дори да влезе в бой с нас.
През този ден нито Покорените, нито Кръга пуснаха в ход силите си. Господарката не излезе от Кулата.
Един ден по-малко в очакване на армиите от изтока.
Бойните действия се прекратиха по залез. Ядохме. Бунтът докара нова смяна за окопите. Новодошлите се захванаха за работа с ентусиазма, който техните предшественици бяха изгубили. Стратегията беше очевидна. Щяха да сменят свежи попълнения и да ни изтощят.
С мрака настъпи времето на Покорените. Тяхното бездействие свърши.
В началото не виждах почти нищо, тъй че не бях сигурен кой какво прави. Променливия, както подозирам, смени облика си и мина на вражеска територия.
Звездите започнаха да избледняват зад прииждащите буреносни облаци. Студен вятър обръсна земята. Усили се и зави. Орда създания с кожести криле, летящи змии с дължината на човешка ръка, яздеха поривите му. Съскането им заглушаваше дори рева на бурята. Гърмяха гръмотевици и светкавици разбиваха вражеските строежи с копията си. Светлината им разкри зловещото нашествие на гиганти от каменни отпадъци. Те хвърляха канари, както дечица хвърлят топки: Един откъсна подпорен ствол от мостовете и с две ръце го завъртя като тояга, с която разбиваше кулите и рампите. В трепкащите отблясъци изглеждаха като създания от камък, базалтови обрезки, събрани на куп в гротескна, огромна пародия на човешка форма.
Земята потръпна. Ивици от равнината засияха в зловещо зелено. Сияещи триметрови, нашарени с кръв оранжеви червеи изпълзяха сред врага. Небесата се разтвориха и плиснаха дъжд и горяща сяра.