Големи пехотни формации потеглиха напред. Те се изляха през мостовете и попаднаха във вихъра на пороя от стрели. Удариха наслуки първия ни насип, обсипаха го като лапавица. Издъхваха срещу стената от копия, щитове и мечове. Телата се трупаха. Стрелците ни заплашваха да запълнят рова около мостовете. А нападателите продължаваха да прииждат.
Разпознах няколко флага, които бях виждал в Розоград и Мъжеград. Елитните батальони настъпваха.
Те пресякоха мостовете и се строиха. Напредваха в строен ред и упражняваха силен натиск върху центъра ни. Зад тях се оформи втора линия, по-силна, по-масивна и по-широка. Когато тя се закрепи, офицерите я преместиха няколко метра напред и накараха хората си да се свият зад щитовете.
Строителите преместиха мантелетите и ги съединиха в нещо като палисада. Най-тежката ни артилерия се съсредоточи върху тях. Зад рововете групи тичаха да запълнят избрани точки.
Макар че хората от най-долното ниво най-малко внушаваха доверие — подозирам, че жребият е бил подправен — те прогониха елитните бойци на Бунта. Успехът им даде само кратка почивка. Следващата вълна атакува на свой ред.
И нашата защита поддаде. Може би щеше да падне, ако хората имаха възможност за бягство. Свикнали са да напускат бойното поле… Но тук бяха в капан, без шанс да изкатерят подпорната стена.
И тази вълна оредя. Накрая Лунния хищник контраатакува и подкара врага пред себе си. Разруши повечето от мантелетите им и за малко заплаши дори мостовете им. Бях впечатлен от агресивността му.
Но беше късно. Господарката не излезе. Предполагам, не се съмняваше, че ще удържим. Врагът се хвърли в последна атака — истинска човешка вълна, която за малко да смачка нашите защитници. На места Бунтът достигна подпорната стена и се опита да се прехвърли през нея или да я разруши. Но хората ни не поддадоха. Непрестанният дъжд от стрели наруши целеустремеността на атаката.
Бунтовниците се отдръпнаха. Свежи попълнения се строиха зад мантелетите. Настъпи временно примирие. Полето остана на разположение на вражеските строители.
— Шест дни — казах, без да се обръщам конкретно към никого. — Не мисля, че ще устоим.
Защитниците на първия насип нямаше да издържат и утрешния ден. Врагът щеше да щурмува втория. Стрелците ни бяха от най-добрите, но се съмнявах, че ще се справят в ръкопашен бой. Нещо повече, въвлечени в близка битка, те нямаше да могат да разреждат редиците на прииждащите Бунтовници. Тогава кулите на Бунта щяха да тръгват в настъпление веднага щом бъдат завършени.
Близо до задната стена на пирамидата бяхме изкопали тесен ров. Служеше ни за отходно място. Капитана ме хвана точно там, в най-неудобния момент.
— Има нужда от теб на долното ниво, Знахар. Вземи Едноокия и екипа си.
— Какво?
— Ти си лечител, нали?!
Леле, какъв съм глупак. Трябваше да се сетя, че няма да остана страничен наблюдател. И останалите от братството слязоха долу, за да изпълняват различни задачи.
Слизането не беше проблем, макар че движението по временните рампи бе натоварено. Хората от горното ниво и от върха на пирамидата влачеха амуниции за стрелците — Господарката сигурно беше трупала стрели с поколения. Обратно пренасяха трупове и ранени.
— Идеален момент да ни нападнат — казах на Едноокия. — Само трябва да докарат рампите.
— Твърде заети са да вършат същото като нас.
Минахме на десетина стъпки от Ловеца на души. Вдигнах ръка в колеблив поздрав. След кратка пауза той повтори жеста ми. Останах с чувството, че го бях стреснал.
Слизахме надолу, и пак надолу, на територията на Приносителя на бури. Тук вече цареше истински ад. Така е на всяко бойно поле след края на битката, но досега не бях виждал подобно нещо. Навсякъде бяха нападали хора. Мнозина бяха Бунтовници, които нашите нямаха сили да довършат. Дори войниците от горните нива просто ги изритваха от пътя си, за да съберат нашите пострадали. На дузина метра от нас, необезпокоявани, войниците на Бунта вдигаха своите хора и ритаха нашите.
— Сякаш чета старите Анали — споделих с Едноокия. — Например, битката в Прорив.
— Там не се проля толкова кръв.
— Хммм.
Той е бил там. Дълъг път е извървял.
Намерих един офицер и го попитах къде да разположим лазарета. Той предположи, че ще сме най-полезни за Костотрошача. По пътя минахме неудобно близо до Приносителя на бури. Амулетът на Едноокия изгори китката ми.