Животните се оказаха сериозна изненада, стоварила се върху Бунта в мига на несъмнения им триумф. Никой по тези части на света не бе виждал боен слон, камо ли да има представа как да се бие с него.
Огромните сиви дебелокожи връхлетяха върху Бунтовниците. Водачите им се забавляваха, като насочваха зверовете си насам-натам, стъпкваха стотици и напълно разбиваха бойния дух на врага. Войниците наведоха мантелетите. Слоновете препуснаха през мостовете и се втурнаха към обсадните кули, като ги събаряха една по една.
Зверовете бяха двадесет и четири, по два за всяко укритие, бяха бронирани — както и водачите им — въпреки че от време на време случайни стрели и копия намираха процеп да се забият. Върховете им или оставаха в кожата на слона, или го убождаха достатъчно силно, за да го ядосат още повече. Загубилите водачите си губеха интерес и към битката. Ранените животни побесняваха. Нанасяха повече щети и от онези, които още бяха под контрол.
Господарката отново махна с ръка, Пътешественика пак даде знак. Войниците отдолу спуснаха рампите, които бяхме използвали за сваляне на боеприпаси прибиране на ранените. Бойците ни напуснаха третия насип — с изключение на Гвардията — и тръгнаха надолу, строиха се и се стовариха в клин сред хаоса. Численото превъзходство на врага превръщаше действията им в пълна лудост. Но като се има предвид бясното люлеене на везните на късмета, бойният дух бе много по-важен.
Шепота предвождаше лявото крило, Ловеца беше в средата, а дебелият стар лорд Джалена командваше дясното. Забиха барабани. Нашите се понесоха напред, забавени само от проблема с изколването на хилядите паникьосани противници. Бунтовниците не смееха да побегнат, но се бояха и да хукнат към побеснелите слонове, застанали между тях и лагера им. Почти не се защитаваха.
Разчистихме пространството до първия ров. Хищника, Оплаквана и Безликия събраха оцелелите от армиите си в редица, ругаеха и заплашваха, за да ги, насъскат напред да подпалят всички вражески строежи.
Нападателите стигнаха втория ров, завъртяха се и се понесоха около изоставените кули и рампи, подминаха ги, следвайки кървавата диря на слоновете. Около машините след пристигането на хората от първия насип пламнаха пожари. Атакуващите напредваха към първия ров, цялото бойно поле бе покрито с вражески трупове. Толкова много мъртъвци не бях виждал през живота си.
Кръгът, или каквото беше останало от него, най-сетне се опомни достатъчно, за да изпробва сили срещу зверовете. Успяха да спечелят няколко победи, преди Покорените да ги неутрализират. После изходът на битката зависеше от войниците на бойното поле.
Както винаги, Бунтът ни превъзхождаше числено. Един по един слоновете падаха. Врагът се трупаше пред линията на атаката. Ние не разполагахме с резерви. Свежи войници се стичаха от лагера на Бунта — без ентусиазъм, но с достатъчно сила да унищожат напредъка ни. Отстъплението беше наложително.
Господарката чрез Пътешественика заповяда прекратяване на атаката.
— Много добре — промърморих. — Наистина великолепно!
Хората ни се връщаха на позициите си, изтощени до смърт.
Скоро щеше да се здрачи. Бяхме издържали още един ден. Допълних:
— А сега какво? Тези глупаци няма да спрат, докато кометата е в небето. А ние пуснахме последната си стрела.
— Опиши го, както го видя, хроникьоре! — усмихна се Господарката и се оттегли заедно със спътниците си.
— А какво да правя с този кон? — измрънках.
Тази нощ пропуснах магьосническото сражение. Не знам кой понесе по-тежки загуби. Изгубихме Лунния хищник, Безликия и Нощната сянка. Само последният падна при вражеско нападение. Останалите пострадаха заради враждата помежду им.
Няма и час след залез пристигна куриер. Подготвях екипа си за слизане долу след вечеря. Отново Брестака ми предаде вестта.
— В Кулата, Знахар. Приятелката ти те вика. Вземи си и лъка.
Човек не може да се страхува от някого до безкрайност, пък било и от самата Господарка. Попитах отчаян:
— Защо и лъкът?
Той сви рамене.
— Да взема ли и стрели?
— За това нямам нареждания. Не ми звучи разумно.
— Вероятно си прав. Едноок, оставям всичко в твои ръце.
Време, прекарано в лукс. Поне ми спестяваше прекарването на нощ в рязане на крайници, шиене на рани и успокояване на младежи със сигурността, че няма да преживеят до края на седмицата. Службата при Покорените дава на войника по-добър шанс да оцелее с раните си, но гангрената и перитонитът все пак взимат своя дял.