— Искаш ли играта да загрубее? — попита ме Гоблин. — Слушай, Знахар! Приятелката ти излиза. Капитанът иска да я посрещнеш.
— Аха… добре… — грабнах ботушите си в едната ръка, а с другата отметнах покривалото на палатката. Изръмжах: — Колко е часът, да му се не види? Сякаш слънцето е изгряло преди часове!
— Точно така. Брестака сметна, че се нуждаеш от отдих. Каза, че снощи си имал тежки преживявания.
Изсумтях, като бързо се приготвях. Чудех се дали да се мия, но Гоблин ме натири нататък.
— Давай по-бързо! Бунтът идва!
Чувах далечни барабани. Преди Бунта не използваше барабани. Попитах какви са. Гоблин сви рамене. Беше блед. Предполагам, чул бе съобщението ми за Капитана. Победа или поражение. Днес.
— Избрали са нов съвет…
Беше станал словоохотлив, както често става с уплашените хора. Разказа ми с подробности какво се е случило през нощта при враждата между Покорените, и какви щети е понесъл Бунтът. Не чух нищо ободряващо. Той ми помогна да навлека бронята, която имах. От битките при Розоград насам не бях носил нищо, освен плетена ризница. Събрах оръжията, които Господарката ми даде, и излязох навън в една от най-прелестните утрини, които съм виждал.
— Страхотен ден за умирачка! — възкликнах.
— Да бе!
— След колко време тя ще бъде тук?
Капитана искаше да сме готови за пристигането й. Харесваше му да представя картина на ред и експедитивност.
— Ами, когато дойде. Току-що получихме съобщението, че ще излезе.
— Хм — огледах върха на пирамидата. Мъжете се подготвяха за сражение. Като че ли никой не си даваше много зор. Заявих: — Смятам да се поразходя!
Гоблин не отговори. Просто вървеше след мен, бледото му лице бе сгърчено в загрижена гримаса. Очите му постоянно се стрелкаха във всички посоки и не изпускаха нищо. От прегърбените му рамене и предпазливите му движения отсъдих, че поддържа заклинание, готово за мигновена употреба. Но след като известно време ме следваше неотстъпно, осъзнах, че играе ролята на мой телохранител.
Бях и доволен, и притеснен. Доволен заради загрижеността на нашите към моята особа, а притеснен, защото положението ми се е влошило до такава степен. Сведох поглед към ръцете си. Несъзнателно бях опънал лъка и бях сложил стрела. Част от мен също бе нащрек.
Всички зяпаха оръжието, но никой не попита откъде го имам. Подозирах, че вече се носят легенди. Странно, че събратята ми не ме притиснаха в някой ъгъл за допълнителен разпит.
Бунтът внимателно и методично строяваше армиите си извън обсега на оръжията ни. Явно някой бе поел командването и бе възстановил дисциплината. И беше вдигнал цяла армада нови обсадни машинарии през нощта…
Нашите бяха напуснали първия насип. Долу стояха само кръстът и беснеещият на него звяр… Беснеещ? След всичко, което беше преживяла, включително и разпъването на този кръст, форвалака отще беше жива!
Войниците се раздвижиха. Стрелците вече заемаха третия насип, а Шепота бе поела командването на цялата линия. Съюзниците, оцелели от първото ниво, армията на Ловеца и всички останали, бяха на втория насип. Лорд Джалена стоеше отдясно, а Оплаквача — отляво. Бяха положени сериозни усилия да се възстанови подпорната стена, чието състояние беше ужасно. Нямаше да е особено препятствие.
— Чухте ли последните новини, момчета? — присъедини се към нас Едноокия.
Вдигнах вежди въпросително.
— Те твърдят, че най-сетне са открили Бялата роза.
След известен размисъл отвърнах:
— Доста съмнително.
— Определено. От Кулата твърдят, че детето е подставено. Просто да вдъхнови войниците.
— И аз така мисля. Чудно, че не са се сетили по-рано!
— Като говорим за дявола… — изписука Гоблин и посочи.
Наложи ми се да се взра за момент, преди да забележа слабото сияние, което напредваше между кохортите на вражеските роти. Обкръжаваше дете на бял кон, понесло червен флаг с избродирана бяла роза.
— Дори представлението е посредствено! — оплака се Едноокия. — Онзи там, отзад, създава ореола!
Вътрешностите ми бяха вързани на възел от страх, че в крайна сметка това е истинско. Погледнах ръцете си и се запитах дали детето е мишената, която Господарката имаше предвид. Но не. Нямах желание да пусна стрела в тази посока. Всъщност нямаше да покрия и половината разстояние.
Погледнах Гарвана и Глезанка от другата страна на пирамидата. Пръстите им вихрено танцуваха в разговор. Тръгнах към тях.