Бунтът печелеше позиция след позиция. Хора с лопати се втурнаха да копаят, като строяха естествени рампи. Дървените бавно напредваха. Но нямаше да пристигнат скоро.
Долу съществуваше само един остров на спокойствието — около разпнатата форвалака. Нападателите я заобикаляха възможно най-далече.
Войниците на лорд Джалена започнаха да поддават. Човек виждаше очертаващия се пробив още преди да се обърнат да погледнат подпорната стена зад тях.
Господарката махна с ръка. Пътешественика пришпори коня си напред и надолу по склона на пирамидата. Достигна хората на Шепота, мина през тях и спря на ръба на насипа зад войниците на лорд Джалена. Вдигна копието си. То проблесна. Не знам защо, но армията на Джалена набра смелост, обедини се и започна да изтласква Бунтовниците назад.
Господарката махна с лявата си ръка. Перото се спусна по склона като вихър с надут рог. Сребърният му призив заглуши тромпетите на Бунта. Тя подмина войниците на третото ниво и конят й прескочи насипа. Падането би убило всяко нормално животно. Този обаче се приземи тежко, запази равновесие и се вдигна на задни крака, цвилейки. Перото надуваше рога си. Както и отдясно, войниците се окопитиха и започнаха да оказват отпор.
Малка индигова фигурка се покатери по стената и се затича към основата на пирамидата. Измина целия път до Кулата. Оплаквача. Намръщих се, озадачен. Дали беше освободен?
Нашият център стана фокусът на битката, Ловеца се бореше яростно да запази позицията си.
Чух странни звуци, погледнах нагоре и видях, че Капитана се приближава от другата страна на Господарката. Беше на кон. Обърнах се. Множество коне.
Взрях се по продължение на дългия стръмен склон към теснината на третия насип и сърцето ми падна в петите. Тя не планираше кавалерийско нападение… нали?
Перото и Пътешественика бяха силен лек, но дозата не бе достатъчна. Те потушиха съпротивата само до появата на бунтовническите рампи.
Насипът падна. По-бавно, отколкото очаквах, но все пак падна. Избягаха не повече от хиляда души. Погледнах Господарката. Лицето й представляваше ледена маска, но усещах доволството й.
Шепота изливаше стрели върху гъмжилото. Гвардията стреляше от упор с балистите.
Над пирамидата пропълзя сянка. Вдигнах очи. Килимът на Оплаквача се носеше над врага. По краищата му надвесени войници хвърляха топки с размера на човешка глава. Те потъваха в гъмжилото на Бунта без видим резултат. Килимът се понесе към лагера на врага, като сипеше тези безполезни предмети.
Бунтът загуби цял час да установи солидни преходни точки към третия насип и още толкова да докара достатъчно хора, за да се впусне в атака. Шепота, Перото, Пътешественика и Ловеца безмилостно ги премазваха. Прииждащите войници се катереха през купчините трупове на събратята си, за да стигнат до върха.
Оплаквача пренесе замерянето с топки над лагера на Бунта. Съмнявах се, че там е останал жив човек. Всички бяха на бойното поле и очакваха реда си да ни нападнат фалшивата Бяла роза седеше на коня си близо до втория ров, обкръжена от сияние и от новия съвет на Бунта. Стояха неподвижни е изключение на случаите, когато някой от Покорените използваше силите си. Срещу Оплаквача не предприеха нищо. Очевидно не можеха да му навредят.
Погледнах Капитана, който според мен замисляше нещо… Подреждаше ездачи по цялата предната стена на пирамидата. В крайна сметка щяхме да атакуваме надолу по склона! Що за идиотщина!
В главата ми се обади нежен глас: Верните ми не бива да се боят! Господарката ме гледаше — студено и величествено. Обърнах се отново към битката.
Краят беше близко. Нашите войници захвърляха лъковете. Изоставяха и тежките оръжия. Окопаваха се. Цялата армия се задвижи в равнината. Но движенията им изглеждаха някак забавени и нерешителни. Това беше мигът, когато трябваше да се втурнат с рогата напред, да ни прегазят, да връхлетят в Кулата, преди да успеем да затворим портите…
Оплаквача се появи с рев откъм вражеския лагер, движеше се дузина пъти по-бързо от препускащ кон. Видях как големият килим минава над главите ни и дори тогава не успях да потисна изумлението си. За миг той закри кометата, после се насочи към Кулата. Странен вой се понесе надолу. Изобщо не приличаше на виковете на Оплаквача, които познавах отпреди. Килимът се залюля леко, опита да забави и се заби в Кулата на няколко стъпки под покрива й.