Изтекоха двайсет минути. Изгубих сметката на писъците. Изгубих сметката на всичко, освен нарастващото безпокойство защо форвалака нападна Бастиона. Защо бе толкова настоятелна в лова си? Отдавна трябваше да е задоволила глада си.
Онзи пратеник намекна, че има работа за нас. Каква? Тази ли? Защо да се забъркваме с човек, който може да предизвика подобни събития?
И четиримата магьосници съвместно издигнаха заклинание, което ни предшестваше с припукване. Във въздуха прескачаха сини искри. Алебардистите ни следваха. Арбалетчиците завършваха шествието. В ариергард вървяха още дузина братя.
Спад, на напрежението. Преддверието на Хартиената кула изглеждаше абсолютно нормално.
— Горе е — осведоми ни Едноокия.
Капитана се обърна назад и нареди:
— Фитил, вкарай хората си вътре!
Възнамеряваше да напредваме от помещение в помещение, като запечатваме изходите, с изключение на един — за отстъпление. Едноокия и Тъпана не одобриха плана му. Заявиха, че форвалака са по-опасни, притиснати в ъгъла. Наоколо цареше подозрителна тишина. От няколко минути не се чуваха писъци.
Намерихме първата жертва в подножието на стълбите, водещи към вътрешността на Кулата.
— От нашите е! — изсъсках аз.
Синдика винаги се обграждаше с поне един взвод от Отряда. Никога не бях влизал в Хартиената кула и попитах:
— Спалнята горе ли е?
Капитана кимна и изброи:
— Кухненско отделение, складове, два етажа слугински стаи, след това семейни помещения, после покоите на самия Синдик. Библиотеката и кабинетите са на върха. Ще видим зор, докато го докопаме.
Огледах трупа.
— Не е като онези в гробницата. Тъпан. Кръвта не е изсмукана, не липсват органи. Защо?
Нито той, нито Едноокия ме удостоиха с отговор.
Капитана впери очи в надвисналите над нас сенки.
— Трудното тепърва започва. Алебардистите, по едно стъпало наведнъж! Дръжте върховете надолу! Арбалетчиците, на четири-пет крачки отзад! Стреляйте по всичко, което мръдне! Всички с извадени мечове. Еднооки, подкарай това заклинание напред.
Припукване, Стъпало, стъпало, тишина. Смрад на страх. Щранг. Един от нашите по случайност стреля с арбалета. Капитана се изхрачи и изригна като вулкан с лош нрав.
Нямаше неочаквани находки, нито дебнещ в сенките враг.
Етажите на прислугата. Кръв, оплискала стените. Тела и късове плът, пръснати между натрошени и разбити мебели. Членовете на Отряда имат каменни сърца, но дори и техните се свиха. Включително и моето, а аз като лечител виждам най-лошите дарове на бойното поле.
С нетърпящ възражение тон Лейтенанта отбеляза:
— Капитане, ще докарам и останалите от Отряда. Тази гад няма да се измъкне…
Капитана кимна безмълвно.
Клането оказва подобно въздействие — притъпява страха. Повечето братя решиха, че чудовището трябва да бъде унищожено на всяка цена.
Над главите ни отекна писък. Звучеше като покана, запратена към нас — предизвикателство да дръзнем да я приемем. Мъже с каменни лица се заизкачваха по стълбите. Въздухът припукваше, докато заклинанието се носеше пред тях. Тъпана и Едноокия надвиха ужаса си. Ловът на смъртта наистина започваше.
Лешояд прогони орела, гнездящ, на Хартиената кула. Лошо знамение. Не таях надежда за господаря ни.
Първите пет етажа останаха зад гърба ни. Преминаването на форвалака през всеки от тях беше кърваво очебийно.
Тъпана протегна напред ръка. Звярът беше наблизо. Алебардистите приклекнаха в готовност. Арбалетчиците взеха сенките на прицел. Тъпана изчака малко. Четиримата магьосници стояха напрегнати, вслушани в нещо, което останалите можехме само да гадаем. Накрая той промълви:
— То ни чака. Внимавайте! Цената и на най-малката грешка е смърт!
Въпросът, който изскочи от устата ми, беше тъп, пък и ужасно закъснял. Отговорът нямаше никакво значение.
— Не трябваше ли да вземем сребърни оръжия? Стрели и ножове?
Тъпана ме погледна с недоумение.
— В родния ми край селяните твърдят, че върколаците се убиват със сребро — обясних.
— Глупости! Умират както всички останали живи твари. Само дето трябва да си по-бърз и да удряш по-силно, защото имаш право само на един-единствен удар.
С всяко негово разкритие ужасът от съществото се стопяваше. Заприличваше на хайка за мечка стръвница. За какво беше цялата дандания? В съзнанието ми обаче изплуваха помещенията на слугите.