Издигнахме се над пирамидата. Смъртта бе премела и нея. Портите все още бяха отворени. Телата на Бунтовниците лежаха в сянката й.
Бунтът беше проникнал вътре.
На върха на пирамидата имаше малко тела, всичките на врагове. Събратята ми сигурно се бяха скрили вътре.
Да, те още трябваше да се бият из онези криволичещи коридори. Кулата бе огромна, за да бъде превзета бързо. Заслушах се, но не чух нищо.
Върхът на Кулата беше на сто метра над нас. Не можехме да го достигнем… Там се появи някакъв силует, който ни помаха. Беше нисък и облечен в кафяво. Зинах. Спомних си за единствения Покорен, който носеше кафяво, фигурата се премести с накуцване на по-добра позиция и продължи да ни подканва. Килимчето се издигна. Петдесет метра. Трийсет. Погледнах през рамо към панорамата на смъртта. Четвърт милион души? Направо главозамайващо. Твърде много, за да има някакъв истински смисъл. Дори в битките по времето на Властелина не бяха паднали толкова мъже…
Погледнах Господарката. Тя го беше измислила. Ако Кулата оцелееше след битката, която се водеше вътре, щеше да бъде абсолютна господарка на света. Кой щеше да й се противопостави? Мъжете от цял континент лежаха мъртви…
Половин дузина Бунтовници изскочиха пред портата. Обстреляха ни със стрели. Само няколко се издигнаха на височината на килима. Войниците се отказаха и зачакаха. Знаеха, че сме загазили.
Петдесет стъпки. Двайсет и пет. Господарката овладяваше килима с мъка, макар и с помощта на Хромия. Треперех от вятъра, който заплашваше да ни блъсне в Кулата. Спомних си дългото падане на Оплаквача. Бяхме на същата височина.
Един поглед към равнината ми показа форвалака. Тя висеше отпусната на кръста си, но знаех, че е жива.
Към Хромия се приближиха още хора. Някои носеха въжета, други — копия с дълги дръжки. Издигахме се още по-бавно. Положението стана налудничаво напрегнато — безопасността е на една ръка разстояние, но на великанска.
В скута ми падна въже. Сержант от Гвардията ми викна:
— Вържи я!
— Ами аз, задник такъв?
С приближаването на зъберите действах възможно най-бързо. Боях се, че ще наруша равновесието на килима. Изкушавах се да вържа разхлабено възел, който да не издържи на опъна. Вече не харесвах Господарката, ни най-малко. Светът щеше да е по-добър, ако я нямаше. Ловеца беше смъртоносен интригант, чиито амбиции бяха пратили на смърт стотици. Беше заслужила съдбата си. Какво тогава се полагаше на сестра й, която бе запратила хиляди по пътя на мрака?
Спуснаха второ въже. Вързах и себе си. Бяхме на метър и половина от върха, но не можехме да се издигнем повече. Хората отгоре опънаха въжетата. Килимът се залюля към стената на Кулата. Спуснаха ни и прътове. Хванах се за един.
Килимът се изплъзна изпод нас.
За миг помислих, че ще падна. В следващия ме издърпаха горе.
Казаха, че на долните етажи се водели тежки боеве. Хромия напълно ме пренебрегна и избърза да се заеме с работа. Аз се проснах на върха на Кулата, щастлив да бъда на твърда земя. Дори успях да дремна. Събудих се в компанията на северния вятър и избледняващата на хоризонта комета. Слязох да взема участие в ендшпила на величествената партия на Господарката.
Тя спечели. Не остана и един жив Бунтовник на сто, повечето от оцелелите бяха дезертирали в началото. Онези топки, които хвърляше Оплаквача, бяха разпръснали зараза. Болестта достигнала критичния си стадий малко след като с Господарката поехме по петите на Ловеца на души. Магьосниците на Бунта не успели да овладеят епидемията. Оттам идваха купищата мъртъвци.
Дори при това положение немалко от враговете се оказали частично или напълно неподатливи, както и не всички от нашите избегнали инфекцията. Бунтът превзел и горния насип.
Планът — в този момент — включвал контраатака на Черния отряд. Хромия бил реабилитиран и трябвало да им помага с войските от вътрешността на Кулата. Но Господарката не била наблизо да нареди нападение. В нейно отсъствие Шепота дала заповед за отстъпление в твърдината.
Вътрешността на Кулата представляваше поредица капани, построени не само от източните войски на Оплаквача, но и от ранените, които бяха внасяни през предишните нощи и лекувани със силите на Господарката.
Всичко завърши много преди да успея да прекося лабиринта и да стигна до събратята си. Когато открих следите им, разбрах, че съм закъснял с часове. Те бяха напуснали Кулата със заповед да осигурят охрана на складовете със запаси.