Обаче човешкото съзнание е гъвкаво. Успях да забравя сънищата в мига на пробуждането.
7.
Розата
Спорът с Капитана бушува в продължение на два часа. Той беше непоклатим. Не пожела да приеме доводите ми, законови или морални. С течение на времето и други от братството идваха по работа при пълководеца ни и се включваха в кавгата. Когато наистина ми прикипя, вече присъстваха повечето от водачите ни: Лейтенанта, Гоблин, Мълчаливия, Брестака, Шекера и неколцина от новите офицери, които бяхме набрали тук, в Чар. Малкото си подкрепа получих от най-невероятни източници — Мълчаливия застана на моя страна, също и двама от новобранците.
Излязох навън с натежали крачки. Мълчаливия и Гоблин ме последваха. Кипях от гняв, макар да не бях изненадан от реакцията им. След победата над Бунта почти нищо не можеше да спре упадъка на Отряда. Щяха да се въргалят като прасета в океан от сладка помия. Въпросите за „право“ и „криво“ не стояха на дневен ред. С една дума, на кого му пукаше?
Все още беше рано. В деня след битката не спах добре и преливах от нервна енергия. Вървях трескаво, опитвайки се да се отърся от нея.
Гоблин ме догони и се изпречи на пътя ми, след като се бях успокоил. Мълчаливия гледаше отблизо. По-разговорливият от двамата магьосници ме попита:
— Може ли да поговорим?
— Вече говорих. Никой не ме слуша.
— Твърде си многословен. Ела тук и седни.
„Тук“ се оказа купчина снаряжение до лагерния огън, където някои от нашите готвеха, а други играеха тонк. Обичайната сган. Погледнаха крадешком и ме забравиха. Всички изглеждаха притеснени. Сякаш се тревожеха за здравия ми разум.
Предполагам, че ако някой от тях беше постъпил като мен, преди година, например, щях да изпитвам същите съмнения.
Съвсем искрено объркване и загриженост от притеснение за събрата.
Тяхното дебелоглавие ме вбесяваше, но не можех да се поддам на раздразнението си, понеже изпращането на Гоблин доказваше желанието им да разберат гледната ми точка.
Играта продължи, тиха и вяла в началото. Скоро се оживи при размяната на слухове за битката.
— Какво стана вчера, Знахар? — попита Гоблин.
— Нали ти казах.
— Хайде да го преповторим, а? — предложи той меко. — Да разнищим подробностите.
Знаех какво прави. Малко психотерапия, базирана на предположението, че продължителният престой в присъствието на Господарката е разстроил съзнанието ми. Е, прав беше — разстроен бях…
Но преживяването също така ми отвори очите. Призовавах уменията, които бях развил, докато записвах тези Анали, с надеждата да го убедя, че позицията ми е рационална и морална, а тази на останалите не.
Нали видя какво стана, когато момчетата от Веслоград се опитаха да се промъкнат зад Капитана? — попита един от картоиграчите.
Шушукаха си за Гарвана. Бях го забравил напълно. Наострих уши и изслушах няколко разказа за безумния му героизъм. Като чуе човек какви ги приказват, ще рече, че Гарвана е спасил всички от Черния отряд поне по веднъж.
— А той къде е? — попита някой.
Всички поклатиха глави. Друг предположи:
— Сигурно са го убили. Капитана прати да приберат мъртъвците ни. Предполагам, че ще го спуснем в земята следобед.
— А с детето какво стана?
— Намери го и ще намериш и нея — изсумтя Брестака.
— Като заговорихме за детето… Видя какво стана, когато се опитаха да поразят втори отряд с някакво нокаутиращо заклинание? Много странно беше. Детето се държеше все едно нищо не е станало. Всички останали паднаха като вкаменени. Ти изглеждаше само някак озадачена и разтърси Гарвана. И ето, свести го, бум, той влезе в боя. Всичките ги събуди така. Все едно магията не й влияеше или нещо такова.
— Може би причината е в това, че е глуха. В магията има звук… — намеси се друг.
— Кой знае? Жалко обаче, че не се е измъкнала. Привикнах да се навърта наоколо.
— Също и Гарвана. Полезен беше. Спираше стария Едноок да мами!
Всички се разсмяха.
Погледнах Мълчаливия, който подслушваше разговора ми с Гоблин. Поклатих глава. Той вдигна вежда. Използвах езика на Глезанка да му кажа: Те не са мъртви. Той също харесваше малката сладурана.
Обясних му, че съм видял Глезанка, като се връщахме с Господарката. Споделих и подозренията си, че Гарвана е дезертирал по единствения път, който според него не е бил под наблюдение. Мълчаливия се намръщи и полюбопитства защо.