— Спипа ме! Знаеш как се държеше той напоследък… — не споменах видението или сънищата си. Струваха ми се съвсем фантастични. — Сигурно му е писнало от нас?
Ухилването на Мълчаливия ми подсказа, че не вярва на нито една думичка. Изписа със знаци: Искам да знам защо. Какво си научил? Предполагаше, че знам повече за Гарвана и Глезанка от всички останали, понеже винаги разпитвах за подробности от личния живот, които да впиша в Аналите.
— Не знам нищо, което ти не знаеш. Той се мотаеше най-вече с Капитана и Тръпката.
Магьосникът се замисли за десетина секунди, след което изписа: Оседлай два коня. Не, четири — и вземи храна. Ще отсъстваме няколко дни. Ще ида да задам въпросите си. Поведението му не предизвикваше желание за спор.
Лично мен това ме устройваше. Тази идея ми хрумна още когато разговарях с Гоблин. Отхвърлих я, понеже не се сещах как да открия следите на Гарвана.
Отидох до оградата, където Брестака беше завързал конете снощи. Четири. За миг обмислих възможността да съществува по-висша сила. Накарах неколцина души да оседлаят конете, докато измъкна малко храна от Тръпката. Не беше лесно да се справя с него. Поиска ми личното разрешение от Капитана. Сключихме сделка, според която щях да му отредя специално внимание в Аналите.
Мълчаливия се присъедини към мен в края на преговорите. Щом натоварихме запасите на конете, го попитах:
— Научи ли нещо?
Той отвърна: Само че Капитана знае нещо, което не иска да сподели. Мисля, че е свързано по-скоро с Глезанка, отколкото с Гарвана.
Изсумтях. Хайде пак… Нима Капитана бе стигнал до същия извод като мен? И дали е станало тази сутрин, докато спорехме? Хммм. Пълен е с номера…
Мисля, че Гарвана е напуснал без разрешението на Капитана, но с благословията му. Ти разпита ли Тръпката?
— Смятах, че ти ще го направиш.
Той поклати глава. Не беше имал време.
— Хайде да тръгваме. Искам да взема още няколко неща!
Препуснах към болничната палатка, взех оръжията си и изрових подаръка, който пазех за рождения ден на Глезанка. После издирих Брестака и му заявих, че искам част от парите, които отмъкнахме в Розоград.
— Колко?
— Колкото мога да нося.
Той ме гледа дълго и изпитателно, след което реши да премълчи въпросите си. Отидохме в палатката му и тихичко ги изброихме. Момчетата от Отряда не знаеха нищо за парите. Тайната си оставаше между тези от нас, ходили по следите на Грапата в Розоград. Имаше и такива обаче, които се чудеха как Едноокия успява да плаща дълговете си от картите, след като никога не печели и няма време за обичайните си черноборсаджийски номера.
Брестака ме последва, когато излязох от палатката му. Открихме Мълчаливия на седлото. Конете бяха готови за път.
— На разходка, а? — попита той.
— Аха — прикрепих към седлото лъка, който Господарката ми беше дала и възседнах коня.
Брестака огледа лицата ни с присвити очи и заключи:
— Късмет, момчета! — след което се обърна й се отдалечи.
Погледнах Мълчаливия. Той изписа със знаци: Тръпката се кълне, че не знае нищо. Излъгах го да признае, че е дал на Гарвана допълнителни дажби преди началото на вчерашната битка. И той знае нещо.
Тъй, тъй. Явно всички се давеха в догадки. Щом Мълчаливия ме поведе, се замислих върху сутрешния сблъсък. Търсех следи от нещо странно. Открих няколко: Гоблин и Брестака също хранеха подозрения.
Нямаше начин да избегнем преминаването през бунтовническия лагер. Твърде жалко. Предпочитам да бяхме минали по друг път. Мухите и смрадта бяха ужасни. Когато ние с Господарката препускахме през него, мястото изглеждаше пусто. Грешка. Просто не бяхме видели никого. Ранените ни врагове и лагерниците бяха там.
Оплаквача беше хвърлил топките си и върху тях.
Бях подбрал хубави коне. Освен неуморния жребец на Перото, и другите бяха от същата порода. Мълчаливия наложи бърз ход, отлагайки разговорите за по-късно. Когато стигнахме външната граница на каменистите земи, той дръпна юздите и ми даде знак да огледам околността. Искаше да му посоча какъв маршрут е следвала Господарката при приближаването към Кулата.
Казах му преценката си, че сме дошли на два километра южно от мястото, където се намирахме в момента. Той ми подаде юздите на резервните коне и тръгна покрай скалите. Напредваше бавно и внимателно оглеждаше земята. Не обърнах особено внимание на действията му. Беше по-добър следотърсач от мен.