Слънцето изгря, преди Капитана да изпита удовлетворение. Тогава се изтеглихме и забързахме след товарния си керван. В редиците ни нямаше човек, който да не е попълнил бройката си.
Не ни преследваха, разбира се. Никой не обсади лагера, който вдигнахме на Скалата на терзанията. Първопричината за случилото се зад Боклучената порта, както и за да разтоварим трупания с години гняв.
Заедно с Брестака стояхме в края на скалния нос и наблюдавахме как следобедното слънце танцува по периферията на буря, разразила се в открито море. Неотдавна вихърът профуча недалеч от Скалата на терзанията и окъпа лагера ни със студена вълна, и после бързо отстъпи назад към водата. Беше прекрасно, макар и не съвсем живописно.
Брестака напоследък се цупеше непрекъснато.
— Гризе ли те нещо? — попитах го.
Ураганът забули слънцето и морето придоби оттенък на ръждясало желязо. Почудих се дали прохладата е обгърнала и Берил.
— Познай от три пъти, Знахар.
— Не е трудно — Хартиената кула, Разклонените казарми, позорното пристъпване на договорените отношения… — и смених темата с въпрос: — Как мислиш, е на север, отвъд морето?
— Смяташ ли, че черният вещер ще се появи? — усъмни се той.
— Ще дойде, Брестак. Просто има проблеми, докато накара кукличките да играят по неговата свирка — като всеки, който се опита да опитоми откачен град.
— Хм… — и сержантът възкликна. — Я виж там!
Стадо китове се гмуркаха край скалите — естествено продължение на носа. Постарах се да сдържа възхищението си, но не успях. Прекрасен бе танцът на морските рожби в стоманеносивите вълни.
Седнахме, обърнали гръб на фара. Сякаш наблюдавахме свят, недокоснат от човешка ръка.
Понякога подозирам, че наистина ще е по-добре, ако не съществуваме.
— Приближава кораб — отбеляза Брестака.
Видях го чак когато платното му пламна на следобедното слънце превърна се в поръбен със злато оранжев триъгълник, който се люлееше и се клатеше в ритъма на вълните.
— От крайбрежните е. Може би двайсеттонник.
— Толкова голям?
— Като за крайбрежен… Дълбоководните понякога стигат осемдесет тона.
Времето се нижеше, капризно и противно. Съзерцавахме кораба и китовете.
Отдадох се на мечти. За стотен път се опитах да си представя новата земя въз основа небивалиците на търговците, които съм чувал от втора ръка. Вероятно ще преплаваме до Опал. Твърди се, че е отражение на Берил, само градът е по-млад…
— Този глупак ще се наниже върху скалите!
Сепнах се. Корабчето летеше към опасността. Направи плавен завой и избегна катастрофата на няма и сто метра, после се върна на първоначалния си курс.
Ето една свежа тръпка днес — подметнах аз.
— Някой път, като се изкажеш без грам сарказъм, ще се гътна и ще умра, Знахар!
— Това ме пази от лудостта, приятел.
— Съмнявам се, Знахар. Съмнявам се.
Върнах се към съзерцанието на моето утре. По-добре, отколкото да се взирам в миналото. Но то отказваше да свали маската си.
— Идва насам — констатира Брестака.
— Какво? О! — корабчето се люлееше по вълните и едва си проправяше път, ала носът му сочеше брега под лагера ни.
— Искаш ли да съобщим на Капитана?
— Предполагам знае. От наблюдателите във фара.
— Аха.
— Но все пак го дръж под око, да не стане нещо.
Бурята вече се насочваше на запад, като закриваше хоризонта и обгръщаше морето в сянката си. Студено сиво море. Внезапно изпитах ужас от прекосяването му.
Корабчето донесе новини от контрабандистите, приятели на братята магьосници. След срещата с тях Едноокия се нацупи и се вкисна още повече, събрал лошото настроение на всички времена. Дори избягваше да се дърля с Гоблин, което беше равносилно да не диша. Понасяше тежко смъртта на Тъпана и мъката отказваше да го напусне. На всичкото отгоре той не пожела да ни каже какви са вестите от приятелите му.
И Капитана не беше по-добра компания. Направо стана непоносим. Мисля, че хем копнееше за новата земя, хем се боеше от нея. Договорът означаваше потенциално прераждане за Отряда, пречистване от стари грехове, но командирът ни имаше съмнения относно службата, на която постъпваме. Подозираше, че Синдика е бил прав за северната империя.
Денят след посещението на контрабандистите донесе студени северни ветрове. Рано привечер в полите на носа плъзна мъгла. След здрачаване от нея се измъкна голяма лодка и пристана на брега. Легатът идваше да ни вземе.