Притесних се, когато и моят ред дойде, но не се страхувах. Погледнах брошката, докато деликатните пръсти в ръкавици я закачаха на елека ми. Сребърен череп в сребърен кръг, изящно инкрустирани на черен фон. Ценен, макар и зловещ накит. Ако Едноокия не беше толкова потресен, щях да сметна, че обмисля как да го продаде най-скъпо.
Знакът вече ми се струваше смътно познат. Когато го видях на платното за пръв път, го приех за проява на показност и не му обърнах внимание. Дали случайно не бях чел или чул за него другаде?
— Добре дошъл на служба при Господарката, лечителю! — каза легатът.
Гласът му беше влудяващ. Не съвпадаше обаче с очакванията. Този път беше мелодичен, жизнерадостен, глас на млада жена, която прехвърля своя проблем на по-мъдра глава.
Господарката? Къде бях срещал тази дума, използвана по същия начин, с натъртване, сякаш е синоним на богиня? Една мрачна легенда от древни времена…
Вой на ярост, болка и отчаяние разтресе кораба. Стреснат, отделих се от строя и отидох до капака на въздушната шахта.
Форвалака беше затворена в голяма клетка в основата на мачтата. Обикаляше, изпробвайки поред всяка желязна решетка и в сенките като че ли се променяше недоловимо. За миг изглеждаше като атлетична, трийсетина годишна жена, в следващия приемаше формата на черен леопард, изправен на задни крака, който дращеше по стените на затвора си. Спомних си как легатът подхвърли, че можел да използва и чудовището.
Погледнах към него. И изведнъж споменът заля съзнанието ми. Дяволски чук изби ледени искри в дълбините на душата ми.
Разбрах защо Едноокия не иска да прекоси морето. Древното зло от севера…
— Мислех, че сте измрели преди триста години.
— Не познаваш добре собствената си история! — засмя се легатът. — Не бяхме избити. Само оковани и погребани живи… — в смеха му зазвънтяха истерични нотки. — Оковани, погребани и в края на краищата освободени от един глупак на име Боманц, Знахар.
Приклекнах до Едноокия, който скри лице в шепи.
Легатът — ужасът на име Ловеца на души от древните предания, дявол по-зъл от дузина форвалака — се закикоти като обезумял. Екипажът му раболепно се подхилваше. Голям майтап, да вербуваш Черният отряд в служба на злото. Голям град превзет с помощта на подкупени с обещание за чест негодници. Наистина вселенска шега!
Капитанът се настани до мен.
— Обясни ми, Знахар.
Подех разказа за Владичеството, и за Властелина и за неговата Господарка. Тяхната власт създала империя на злото, каквато няма равна и в Ада. Разказах му за Десетте, Които Били Покорени (един от тях беше Ловеца на души) — Десет велики магьосника, почти полубогове в уменията си, които били победени от Властелина и подчинени да му служат. Разказах му и за Бялата роза, жената генерал, която свалила Владичеството, но чиято мощ не стигнала да унищожи повелителя, половинката му и Десетте. Успяла само да ги погребе до един в запечатана с магия могила — някъде из северните земи отвъд морето.
— И сега, както е видно, са се върнали сред живите — завърших. — Те управляват северната империя. Тъпана и Едноокия сигурно са подозирали… В тяхна служба се обрекохме.
— Покорени… — промърмори той. — Почти като форвалака.
Звярът запищя и се нахвърли върху решетките на клетката.
Смехът на Ловеца на души се понесе над потъналата в мъгла палуба.
— Покорени от Покорените — съгласих се аз. — Доста неловко положение… — разтреперих се, понеже в съзнанието ми изплуваха все повече стари истории.
Капитана въздъхна и зарея поглед през мъглата, към новата земя. Едноокия пък с ненавист наблюдаваше затворената твар. Опитах се да го отвлека оттам. Той ме отпрати с думите:
— Не още, Знахар. Трябва да помисля.
— Върху какво?
— Тази не е същата, която уби Тъпана. Няма и помен от раните, които й нанесох.
Бавно се обърнах и погледнах легата. Той отново се засмя, без да отделя очи от нас.
Едноокия не се сети почти до края. И аз никога не му подсказах истината. И без друго си имахме достатъчно неприятности.
2.
Гарвана
— Пътуването от Берил дотук доказва гледната ми точка — изръмжа Едноокия над калаената халба. — Черният отряд не го бива на вода. Хей, малката! Още бира! — и размаха халбата си.