— Огньовете догарят.
Обърнахме се към селото. Не видях нищо, което да не обърне стомаха ми. Изклани домашни животни. Изклани котки и кучета. Малки, сгърчени телца на мъртви деца.
— Не и децата! — прошепнах несъзнателно на глас. — Не отново бебета! Трябва да сляза в селото.
Брестака ме изгледа странно. И той самият беше потресен, но аз проявих нетипична мекушавост. Бях виждал безброй мъртъвци. Не го просветих, че за мен има голяма разлика дали са възрастни или деца.
— Не ставай глупав, Знахар. Какво можеш да сториш?
— Ако спася поне едно дете.
— Ще ида с него — намеси се Гарвана.
В ръката му блесна нож. Сигурно е научил този номер от някой фокусник. Прави го, когато е нервен или ядосан.
Смяташ сам да се опънеш на две дузини професионални войници?
— Знахаря е прав, Брестак — сви рамене Гарвана. — Трябва да го направим. Има неща, които не бива да се допускат!
— Ще идем всички — предаде се Брестака. — Молете се да не са толкова пияни, че да не различават приятел от враг.
Новият ни брат само пришпори коня си.
Селището бе доста голямо. Преди пришествието на Хромия е имало повече от двеста къщи. Половината бяха изгорели или горяха, трупове осейваха улиците. Рояци мухи покриваха невиждащите им очи. С отвращение отбелязах:
— Само деца и старци — ни един, годен да държи оръжие!
Слязох от седлото и коленичих до момченце на четири-пет годинки. Черепът му бе разбит, но още дишаше. Гарвана клекна до мен.
— Нищо не мога да сторя — казах.
— Можеш да прекратиш мъките му — в очите на Гарвана блестяха сълзи. Сълзи и гняв. — За това няма извинение!
Той се приближи към проснат в сенките труп на около седемнайсетгодишен хлапак с куртка на бунтовническата армия. Беше загинал в бой.
— Сигурно е бил в отпуск. Едно-единствено момче да ги защитава… — Гарвана измъкна лъка от безжизнените му пръсти и го опъна. — Хубаво дърво, няколко хиляди такива ще сринат Хромия… — метна лъка на рамо и присвои стрелите на момчето.
Огледах още две деца. И за тях бях безполезен. В една изгорена колиба намерих баба, издъхнала, докато се е опитвала да защити бебе. Напразно.
— На мястото на всеки повален враг, създания като Хромия си създават по двама нови — въздъхна отвратен Гарвана.
Внезапно чух приглушен плач. Някъде пред нас се разнесоха ругатни и смях.
— Я да видим какво става!
До къщата открихме четирима мъртви войници. Хлапето, не си беше отишло само.
— Добра стрелба — отбеляза Гарвана. — Горкият глупак!
— Глупак ли?
— Не му е стигнал акъла да избяга. А е можело да мине по-леко за всички… — напрегнатият му тон ме стресна. Какво го беше грижа за едно хлапе от противниковата страна? — Мъртвите герои не получават втора възможност.
Аха! Той прокарваше паралел между това събитие и собственото си загадъчно, минало.
Проклятията и плача ни заведоха до сцена, способна да отврати всеки, в когото тлее поне искрица човечност.
Поне дузина войници стояха в кръг и се смееха на собствените си дебелашки шеги. Една гледка от миналото изплува в съзнанието ми — кучка, обкръжена от песове, които, противно на нормалното, не се биеха за правото да я оплодят, а се редуваха. Ако не се бях намесил, като нищо щяха да я убият.
Двамата се метнахме на седлата за по-добра видимост. Жертвата беше деветгодишно дете, покрито с белези от бич, ужасено, но не издаваше нито звук. Скоро установих защо — беше нямо.
Войната е жестоко занятие за жестоки хора. Боговете знаят, че Черният отряд не е ангелски хор. Но има граници.
Войниците бяха принудили един старец да гледа. От неговата уста се лееха и ругатните, и риданията.
Гарвана вдигна лъка. Стрела се заби в мъжа, който се канеше да насили момиченцето.
— Проклятие! — ревна Брестака. — Гарван!…
Войниците се обърнаха към нас. Извадиха оръжия. Гарвана пусна втора стрела, която свали боеца, хванал стареца. Хората на Хромия изгубиха всякакво желание за бой.
— Белезникав, иди кажи на Капитана да си довлече задника тук! — прошепна Брестака.
Един от хората на Хромия като че ли прочете мислите му. Обра си крушите. Гарвана му позволи да избяга, без да се интересува от него. Капитана щеше да използва гърба му вместо мишена.
— Хей, старче, ела тук! Доведи и детето. И й метни някакви дрехи.