Бях раздвоен. Едната ми половинка не можеше да сдържи аплодисментите си, но другата наричаше Гарвана глупак.
Не бе нужно Брестака да ни напомня да си пазим тила. До болка съзнавахме, че сме загазили сериозно. Побързай, Белезникав, насърчих го наум.
Техният куриер пръв стигна командира си. Той изскочи на улицата и хукна към нас. Мек Дебелчо се оказа прав. Беше по-лош от хората си.
Старецът и момиченцето се притиснаха към стремето на Гарвана. Дядото се мръщеше към брошките ни. Брестака пришпори коня си и посочи към Гарвана. Кимнах. Пияният офицер се закова пред нашия сержант. Мътните му очи ни огледаха. Изглежда се впечатли. Суровият път ни беше закалил. Личеше ни.
— Ти? — внезапно изписка той, точно както скимтящия гласец в Опал. Зяпаше Гарвана. После се завъртя на пети и побягна.
— Стой на място, Пътека! Дръж се като мъж, страхлив крадец такъв! — изрева новият ни брат и измъкна стрела от колчана си.
Брестака преряза тетивата на лъка му.
Пътека спря. Отговорът му не изразяваше благодарност. Псуваше и изброяваше ужасиите, които ще ни дари ръката на господаря му. Гледах Гарвана, който се взираше в Брестака, обладан от ледена ярост. Сержантът издържа погледа му, без да трепне. И той бе суров мъжага.
Гарвана прибягна до номера с ножа. Отклоних острието му с върха на меча си. Той изруга под нос, стрелна ме с очи, отпусна се.
— Оставил си миналото зад гърба си, забрави ли? — меко попита Брестака.
Гарвана кимна отсечено.
— По-трудно е, отколкото мислех… — раменете му увиснаха. — Бягай, Пътека! Не заслужаваш да те убия!
Зад нас задрънчаха оръжия. Капитана идваше.
Дребният воин на Хромия изпъшка и се сви като котка, готова за скок. Брестака многозначително огледа острието на меча си. Онзи схвана намека.
— Трябваше да си кротувам — промърмори Гарвана. — Той е нищожество.
Възползвах се от настъпилото затишие да се опитам да измъкна някаква информация за миналото му и за пореден път се провалих. Капитана доприпка.
— Какво, по дяволите, става тук?
Брестака започна един от присъщите му сбити, но изразителни доклади.
— Оня там е един от чакалите на Зуад — прекъсна го Гарвана. — Исках да го убия. Брестака и Знахаря ме спряха.
Зуад? Къде бях чувал това име? Беше свързано с Хромия. Полковник Зуад. Злодей номер едно на Покорения. Политическа спойка, сред другите евфемизми. Бях дочул името му, подслушвайки някои разговора между Гарвана и Капитана. Зуад ли беше евентуалната пета жертва на новия ни брат? Нямаше да се учудя, ако Хромия беше първопричина за неприятностите на Гарвана.
Ставаше все по-интересно и по-интересно. И все по-страшно. Хромия не е от онези, с които е приятно да си имаш работа.
Офицерът на Покорения се провикна:
— Искам да арестувате този човек!
Капитана му хвърли озадачен поглед.
— Той уби двама от моите хора!
Телата им се виждаха от всички страни. Гарвана мълчеше. Брестака превъзмогна навиците си и доброволно обясни:
— Те насилваха детето. Такава им е представата за умиротворяване.
Капитана преброи войниците на противника си. Онзи се изчерви. Дори и най-ужасният злодей изпитва срам като го хванат, неспособен да се оправдае.
— Знахар? — изръмжа военачалникът ни.
— Намерихме един убит Бунтовник, Капитане. Доказателствата сочат, че са започнали, преди той да се намеси.
— Хората ти поданици на Господарката ли са? Под нейна защита? — въпросът му може би щеше да бъде спорен в друг съд, но в момента беше разумен.
Поради липса на защита, офицерът призна моралната си вина.
— Отвращаваш ме — Капитана говореше с мекия си, опасен тон. — Махай се! И повече не се мяркай пред очите ми! Следващия път ще те оставя на милостта на приятеля ми!
Онзи си плю на петите, а той подхвана Гарвана:
— Ти, сине майчин! Глупак! Осъзнаваш ли какво си направил?
— Вероятно по-добре и от теб, Капитане — уморено отвърна новият ни брат. — Но бих го повторил.
— И се чудиш защо се колебахме дали да те вземем? — той смени темата. — Какво ще правиш с тези хора, благородни спасителю?
Гарвана не се беше сетил за този проблем. Каквото и да ръководеше постъпките му, го заставяше да живее изцяло в сегашния момент. Той се бореше с миналото и пренебрегваше бъдещето.
— Те са моя отговорност, нали така?