Загубата на бойното поле е приемлива. Случаят обаче не беше такъв. Това си беше имперска политика. Хората трябва да бъдат предупреждавани, че могат да затънат, ако скочат в блатото. Щяхме да го покажем на Хромия и Ловеца на души.
— Какви последствия предвиждаш? — попитах Брестака.
— Цяла камара попържни и стенания. Но не смятам, че има кой знае какво за правене. По дяволите, Знахар, и без друго не ти е работа да мислиш. Плащат ти да кърпиш ранени — той замислено се втренчи в Селяндура. — Струва ми се, че колкото по-малко свидетели има, толкова по-добре. Хромия няма да се разписка, ако не може да докаже нищо. Едноок! Я си поговори с тоя питомен Бунтовник — В главата ми се върти една малка гадна идея. Може би той ще ни даде ключа.
Едноокия свърши със сервирането на супата. По бузите на първите, които я изпиха, вече изби червенина. Брестака спря да гризе ноктите си. Стрелна коняря сурово.
— Селяндур, да си чувал за полковник Зуад?
Запитаният се вцепени. Колеба се поне секунда повече от необходимото.
— Не мисля.
— Много странно. Според мен си чувал. Наричат го „лявата ръка на Хромия“. Явно Кръгът ще стори всичко само за да го пипне. Ти как мислиш?
— Не знам нищо за Кръга, Брестак — той зарея поглед над покривите — Да не искаш да кажеш, че онзи, приятел на „Блийк“ е въпросният Зуад?
— Изобщо не съм казал такова нещо, Селяндур — изкиска се Брестака. — Да съм оставил такова впечатление, Знахар?
— Не, по дяволите! Какво пък ще прави Зуад в някакъв си бардак във Веслоград? На изток Хромия е затънал до уши в неприятности. Нуждае се от всеки свой човек.
— Виждаш ли, Селяндур? Сега ще ти обясня. Май знам къде Кръгът може да намери този полковник. Нали разбираш, той и братството не се разбират много-много. От Друга страна, не се понасяме и с Кръга. Но това е работа! Нищо лично. Та ми хрумна… Защо да не сменим услуга за услуга? Възможно е някой от големите клечки на Бунта да отскочи до „Блийк“ и да сподели със собствениците мнението си, че не е редно те да се грижат за онези момчета. Нали се сещаш какво имам предвид? Ако стане така, нищо чудно полковник Зуад сам да кацне в скута на Кръга.
Селяндура изглеждаше точно като човек, който знае, че са го заклещили в ъгъла.
Шпионската му дейност беше чудесна, докато нямахме основание да го подозираме. Приемахме го като безличния стар Селяндур — дружелюбно настроен съдържател, който получава по нещо допълнително и разпространява клюки, колкото всеки друг извън Отряда. Не беше притискан. Не го бяхме заставяли да играе друга роля, освен своята собствена.
— Грешиш, Брестак! Честна дума! Никога не съм се забърквал в политика. Господарката или Белите рози, все ми е тая, да знаеш. На конете им трябва храна и конюшня, к’во ми пука кой ги язди.
— Да речем, че си прав, Селяндур. Прощавай, че се усъмних в теб — Брестака смигна на Едноокия.
— В „Амадор“ са отседнали ония хорица, Брестак. Най-добре иди дотам, преди някой да им пошушне, че си в града. Аз… ами аз най-добре да поразчистя тука.
— Не бързаме за никъде, Селяндур. Но ти действай, върши си работата.
Конярят ни огледа. Направи няколко крачки към останките от конюшнята си. Пак ни погледна. Брестака безизразно посрещна очите му. Едноокия вдигна левия крак на коня си и провери подковата му. Съдържателят се скри зад развалините.
— Едноок! — Извика Брестака.
— Духна още щом се скри отзад. Яко си плю на петите.
Сержантът се ухили.
— Наглеждай го. Знахар, води си бележки! Искам да знам на кого ще докладва. И на кого ще докладва другия. Подхвърлихме му вест, която трябва да се разпространи светкавично.
— Зуад е жив труп от мига, в който Гарвана назова името му — казах на Едноокия. — Дори може и от по-рано… още когато му се е изпречил на пътя.
Магьосникът изсумтя, изчисти карта. Шекера тегли на свой ред и отвори. Едноокия се оплака:
— Не мога да играя с тези момчета, Знахар. Не спазват правилата!
Брестака се появи на улицата в галоп и скочи от седлото.
— В онзи бардак са се размърдали! Имаш ли нещо за мен, Едноок?
Списъкът беше обезсърчаващ. Подадох го на сержанта. Той изруга, плю и пак заруга. Ритна дъските, които използвахме вместо маса за карти.
— Отнасяйте се с повече внимание към проклетите си задължения!
Едноокия овладя гнева си.
— Те не правят грешки, Брестак. Пазят си задниците. Селяндура се е навъртал около нас прекалено дълго, за да спечели доверието им.