Добре, помислих си. Страхотна версия. Ами Хромия? Какво ще правим, ако изникне отнякъде?
Пазачите на постройката, където държаха Зуад, бяха обзети по-скоро от смут, отколкото от любопитство, когато Селяндура им представи Коравия. Не посмяха да протестират пред Кръга. Не се осмелиха да задават въпроси. Очевидно истинският Корав имаше див, агресивен и непредсказуем нрав.
— Покажете им затворника — нареди Променливия.
Един Бунтовник го стрелна косо и подхвърли:
— Ти си трай, Селяндур.
Около нас бъкаше от Бунтовници. Безпогрешно усещах как Брестака премисля плана си за атака.
Свалиха ни в мазето и през хитро скрита тайна врата ни преведоха още по-надолу — в стая с пръстени стени. Талпи поддържаха тавана. Декорът все едно бе изваден от нечий кошмар.
Съществуват, разбира се, зали за мъчения, но повечето хора никога не са ги виждали, следователно не приемат напълно съществуването им. Е, и аз досега бях като тях.
Огледах инструментите, после привързаният към един огромен стол Зуад. Недоумявах защо смятат Господарката за такава злодейка. Бунтовниците твърдяха, че те са добрите и че се борят за правдата, свободата и достойнството на човешкия дух, но методите им не се различаваха от тези на Хромия.
Променливия прошепна нещо в ухото на Гарвана. Той кимна. Почудих се как ще се организираме. Покорения изобщо не разясни плана си надълго и нашироко. А според всички очаквания трябваше да се държим като Коравия и главорезите му.
Настанихме се да наблюдаваме разпита. Присъствието ни вдъхнови инквизиторите. Затворих очи. Гарвана и Брестака не бяха толкова разстроени. След няколко минути „Коравия“ постави на „майор Риф“ някаква задача. Не си спомням естеството й. Не бях на себе си. Целта му беше Брестака да излезе обратно на улицата, за да започне обсадата.
Променливия импровизираше. Ние трябваше да кротуваме, докато ни даде заповед. Предположих, че ще се задействаме, когато Брестака затвори обръча и отгоре започна да се излива паника. Междувременно гледахме сломяването на полковник Зуад.
Не ми се стори особено впечатляващ, но пък мъчителите му си се занимаваха с него от доста време. Убеден съм, че всеки ще изглежда смазан и съкрушен, след като понесе подобни ужасии.
Седяхме като три каменни идола. Пришпорвах наум Брестака. Бях обучаван да извличам удоволствие от лекуването, не от унищожаването на човешка плът.
Дори Гарвана не изпитваше удовлетворение. Без съмнение си е представял как ще измъчва Зуад, но пред действителността вроденото му благородство взе връх. В негов стил беше да забие ножа си и да реши въпроса.
Земята потръпна като под удара на гигантски ботуш. От стените и тавана се посипа пръст. Въздухът се превърна в прах.
— Земетресение! — изрева някой и Бунтовниците до един хукнаха към стълбите.
Променливия не помръдна, но се ухили.
Земята потрепери отново. Победих стадния инстинкт и останах на мястото си. Променливия не се безпокоеше. Защо пък да се тревожа аз?
Той посочи Зуад. Гарвана кимна, изправи се и се наведе над него. Полковникът беше в съзнание и с бистър ум, ужасен от земетръса. Когато нашият брат започна да го развързва, признателност озари лицето му.
Великанският крак тупна отново. Земята пропадна. Подпорната греда в единия ъгъл се килна. Струйка ситна пръст потече в помещението. Останалите талпи скърцаха и се клатеха. Аз едва се владеех.
По време на трусовете — неизвестно кога — Гарвана престана да прилича на Коравия. Променливия също спря да бъде двойник на Селяндура. Зуад от пръв поглед схвана положението. Лицето му се вкамени и побеля. Сякаш имаше повече основания да се бои от Гарвана и Видоменителя, отколкото от Бунта.
— Тъй! — възкликна Гарвана. — Време е за разплата!
Земята се разлюля. Над главите ни се разнесе приглушен трясък от срутена зидария, факлите падаха и гаснеха. От праха въздухът беше почти негоден за дишане. А Бунтовниците затрополиха обратно по стълбите, поглеждайки през рамо.
— Хромия идва — обясни Променливия.
Не изглеждаше притеснен. Изправи се и се обърна към стълбището. Отново приличаше на Селяндура, а Гарвана пак се бе превърнал в Коравия.
Бунтовниците се скупчиха в подземието. В гъчканицата и сумрака изгубих от очи Гарвана. Някой заключи изхода. Метежниците се притаиха като мишки. Ударите на сърцата им се чуваха почти осезаемо, докато гледаха стъпалата и се чудеха дали тайният им вход е скрит достатъчно надеждно.