Вятърът духаше с все сили от север, понесъл ситен като прах сняг. През нощта беше натрупал две педи. Очакваше се още. Снеговалежът щеше да донесе и още беди. Съжалявах Брестака и хората му. Бяха тръгнали на лов за Бунтовници.
Крепостта на твърдината Мей. Перлата на защитата на Клина. Замръзнала през зимата. Блатиста през пролетта. Пещ през лятото. Пророците на Бялата роза и войниците на Бунта бяха най-малкият ни проблем.
Клина представлява дълго стреловидно плато между планински вериги, обърнато на юг. Мей се намира на острия му връх. Нашата задача беше да удържим тази котва на северната защита на Господарката.
Защо Черният отряд?
Ние сме най-добрите. Заразата на Бунта започна да се разпространява през Клина скоро след падането на Защитника. Хромия се опита да я спре и се провали. Господарката ни постави да се оправяме с кашата, която той беше забъркал. Единствената й друга възможност бе да се откаже и от тази провинция.
Пазачът на портите наду фанфара. Брестака се връщаше.
Не хукнаха да го посрещнат. Правилникът препоръчва „нормално поведение“ — да се преструваш, че вътрешностите ти не са вързани на възел. Вместо това хората надничаха от скришни местенца и се тревожеха за братята, тръгнали на лов. Някой изгубен? А тежко ранен? Познаваш ги по-добре от семейството си. Сражаваш се рамо до рамо с тях в продължение на години. Не всички са ти приятели, но те са твоето семейство. Единственото семейство, което имаш.
Пазачът на портите разби леда по наблюдателното стъкло. Скърцайки в протест, решетката се вдигна. Като историк на братството имах възможност да приветствам Брестака, без да нарушавам неписаните правила. Какъвто съм си глупак, излязох в ледената виелица.
Жалка сбирщина сенки се промъкнаха през връхлитащия сняг. Понитата едвам се влачеха. Ездачите им висяха на заледените стремена. Животни и хора се бяха свили в опит да се изплъзнат от разкъсващите нокти на вятъра. Облачета дъх изскачаха от устата на коне и мъже и мигом се разсейваха. От студа, цветисто казано, и снежен човек щеше да се разтрепери.
От целия отряд единствено Гарвана бе виждал сняг преди тази зима. Страхотен поздрав за добре дошли от Господарката, шегуваха се братята ни.
Ездачите приближиха. Изглеждаха по-скоро като бежанци, а не като воини от Черния отряд. Ледени диаманти се поклащаха по мустаците на Брестака. Парцали закриваха останалата част от лицето му. И другите бяха така омотани, че не можех да ги различа един от друг. Само Мълчаливия яздеше сравнително изправен. Вперил поглед право пред себе си, не обръщаше внимание на безмилостната буря.
Брестака кимна, щом влезе в твърдината Мей.
— Започнахме да се чудим — рекох му.
„Чудене“ означава „притеснение“. Правилата изискват да се демонстрира безразличие.
— Трудно пътувахме.
— Как мина?
— Черният отряд — двайсет и трима, Бунтът — нищо. Няма и работа за теб, Знахар, като изключим Йо-йо, който е с леко измръзване.
— Хванахте ли Грапата?
Злокобните предсказания, умелото вещерство и бойните умения на Грапата направиха Хромия на глупак. Клина беше готов да падне, когато Господарката ни нареди да го превземем. Ходът беше пратил шокови вълни през империята. Един наемнически капитан да получи сила и власт, които обикновено се предоставят само на някой от Десетте!
Каквато е зимата на Клина, единствено заход за Грапата можеше да накара Капитана да изведе този патрул.
Брестака разкри лицето си и се ухили. Не каза и дума. Така или иначе трябваше да го повтаря пред Капитана.
Огледах Мълчаливия. Издълженото му, меланхолично лице беше сериозно. В отговор той леко завъртя главата. Значи така. Още една победа, сведена до загуба. Грапата бе избягал за пореден път. Дали щеше да ни отпрати като Хромия — писукащи мишоци, станали твърде нагли и предизвикали котката?
Обаче намаляването на местната структура на Бунта с двайсет и трима души беше нещо. Всъщност, нелоша работа за деня. Далеч по-добра, отколкото се бе справил Хромия преди нас.
Конярите дойдоха да приберат понитата на патрула. Други започнаха да сервират греяно вино и топла храна в главната столова. Останах с Брестака и Мълчаливия. Щях да науча тяхната история всеки момент.
В главната зала на твърдината Мей течението е малко по-слабо, отколкото в стаите. Занимах се с Йо-йо. Другите атакуваха вечерята. Щом пиршеството приключи, Брестака, двамата магьосници и Кокала се събраха около малка маса. От нищото се появиха карти. Едноокия се смръщи към мен.