Може да прозвучи жестоко, но повечето от нас се наслаждаваха на войнишкия живот — и най-вече Капитана. Това е любимата му игра, да си мери пишката с Грапата. Сляп е за смъртта, за горящите градове, за гладуващите деца. Както и Бунтът. Две заслепени армии, неспособни да видят нищо друго, освен противника.
Ловеца на души се появи в късна доба, посред виелица, която надминаваше понесената от Брестака. Вятърът виеше и скимтеше. Сняг блъскаше североизточния ъгъл на крепостта. Беше натрупал чак до зъберите на стената и пряспата продължаваше от външната страна. Запасите от дърва и сено започваха да намаляват застрашително. Местните се кълняха, че това била най-лошата снежна буря, която помнят.
И в самия разгар на вихъра пристигна Ловеца на души. Чукането му по портите — бум, бум, бум — събуди цялата твърдина. Запяха рогове. Забумкаха барабани. Пазачът на портата се огъна пред порива на вятъра. Изобщо не успяха да отворят.
Ловеца на души се покатери на стената по натрупания сняг. Хлъзна се, почти изчезна в пряспата в предния двор. Не беше много величествено пристигане за някой от Десетте.
Забързах към главната зала. Едноокия, Мълчаливия и Гоблин вече бяха там, а огънят пламтеше весело. Лейтенанта дойде, последван от Капитана. Брестака и Гарвана пристигнаха след него.
— Пратете останалите обратно по леглата — изръмжа Лейтенанта.
Ловеца на души влезе, свали си тежкото черно наметало и се настани пред огъня. Пресметнато човешки жест? Беше ми интересно.
Слабото тяло на Ловеца на души винаги е облечено в черна кожа. Носи черен шлем, който скрива лицето му, както и черни ръкавици и ботуши. Монотонността се нарушава само от няколко сребърни брошки. Единственото цветно петно в облеклото му е нешлифованият рубин на кръстачката на кинжала му, Петпръста лапа притиска камъка към дръжката на оръжието.
Малки, меки извивки нарушават гладкостта на гърдите на Ловеца на души. В бедрата и краката му се долавя нещо женствено. Трима от Покорените са жени, но само Господарката знае кои са те. Наричаме всички до един „той“. Техният пол няма и няма да има значение за нас.
Ловеца на души се представя за наш приятел, наш повелител. Дори да е така, присъствието му докара ледени тръпки в залата. Студът, Който лъха от него, няма нищо общо с времето. Дори Едноокия трепери, когато той е наблизо.
А Гарвана? Не знам. Той като че ли не изпитва вече никакви чувства, като изключим Глезанка. Някой ден това величаво каменно лице ще се пръсне. Надявам се да съм там и да го видя.
Ловеца на души се обърна с гръб към огъня.
— Е? — висок писък. — Прекрасно време за приключение — баритон.
Последваха странни звуци. Смях. Покорения се шегуваше. Никой не се засмя. Никой и не очакваше да се смеем. Ловеца на души се обърна към Едноокия.
— Слушам те — произнесе го с тенор, провлечен и мек, някак приглушен, сякаш идваше през тънка преграда. Или, както казва Брестака, от другия свят.
Едноокия беше загубил настроение за номера и показност.
— Ще започнем отначало. Капитане?
— Един от информаторите ни надуши за среща на капитаните на Бунта — обясни Капитана. — Едноокия, Гоблин и Мълчаливия проследиха движенията на известните Бунтовници…
— Оставяте ги да се движат свободно?
— Те ни водят при съмишлениците си.
— Разбира се. Един от недостатъците на Хромия е, че му липсва въображение. Убива кой където свари — заедно с всички други, които са пред очите му… — отново същия странен смях. — По-малко ефективно, а? — последва още едно изречение на неизвестен за мен език.
Капитана кимна.
— Брестак?
Брестака повтори своята част от историята, дума по дума. Прехвърли разказа на Едноокия, който очерта схемата за залавянето на Грапата. Аз недоумявах, но Ловеца на души веднага схвана идеята. Засмя се за трети път.
Разбрах само, че се каним да предизвикаме тъмната страна на човешката природа.
Едноокия заведе Ловеца на души да му покаже загадъчния си камък. Скупчихме се около пламъците. Мълчаливия извади тесте, но никой не прояви охота за игра.
Понякога се чудя как посветените от вътрешния кръг запазват здравия си разум. Те непрекъснато са до Покорените. Ловеца на души е направо сладур в сравнение с останалите.
Двамата се върнаха, като се заливаха от смях.
— Пасват си! — промърмори Брестака в рядък изблик на собствено мнение.