— Какво ще правим? — попитах.
— Аз ще се заема с Хромия — той започна да оправя дрехите си, Гоблин и Едноокия се вмъкнаха в стаята. Бяха толкова пияни, че се опираха един на друг.
— Мамка му! — изписука Гоблин. — Пак вали сняг. Проклет да е! Мислех, че зимата е свършила.
Едноокия зарева песен. Нещо за красотата на зимата. Не можах да разбера думите. Речта му бе завалена, пък и беше забравил половината текст.
Гоблин се свлече на един стол, забравяйки за другарчето си, което се строполи в краката му и повърна върху ботушите му, уморен от опитите да продължи песента. Дебелият магьосник промърмори:
— Къде, по дяволите, са всички?
— Обикалят наоколо — спогледахме се с Гарвана. — Вярваш ли на очите си? Двамата да се натряскат заедно?
— Къде отиваш, дърто плашило? — изписука Гоблин към Ловеца на души, който безмълвно излезе. — Копеле! Хей, Едноок, стари друже! Правилно, нали? Дъртото страшилище е копеле, а?
Едноокия се надигна от пода и се огледа. Не мисля, че виждаше с единственото си око.
— Правилно — той се намръщи към мен. — Копеле. Всички са копелета…
Това му се стори смешно. Изхили се. Гоблин се присъедини към кикота му. Тъй като ние с Гарвана не схванахме шегата, той си придаде много достолепно изражение и заяви:
— Не ни е мястото тук, друже. На снега е по-топло — й помогна на Едноокия да се изправи.
Двамата се заклатушкаха към вратата.
— Надявам се да не свършат някоя глупост. По-голяма, де. Например да ни издадат. Ще ни избият всички.
— Тонк — отвърна Гарвана и свали картите си. От реакцията му излизаше, че двамата магьосници не бяха идвали.
Десет или пък петдесет ръце по-късно един от войниците, които бяхме довели със себе си, влетя вътре.
— Виждали ли сте Брестака? — извика.
Погледнах го. В косата му се топеше сняг. Беше блед и изплашен.
— Не. Какво е станало, Хагоп?
— Някой нападна Мускуса. Мисля, че беше Грапата. Прогоних го.
— Нападнат? Мъртъв ли е?
Започнах да търся чантата си. Мускуса се нуждаеше повече от мен, отколкото от Брестака.
— Не, но е ранен зле. Тече много кръв.
— Защо не го донесе тук?
— Не можах да го вдигна.
И той беше пиян. Нападението върху приятеля му го бе по-отрезвило, но това нямаше да продължи дълго.
— Сигурен ли си, че беше Грапата? — попитах, като си помислих: Да не би старият глупак да се опитва да отвърне на удара?
— Естествено! Хей, Знахар, хайде! Той умира.
— Идвам. Идвам.
— Почакай! — Гарвана се ровеше в снаряжението си. — И аз ще дойда! — той извади два великолепно наострени ножа и се подвоуми. Сви рамене и пъхна и двата в пояса си. — Вземи си наметалото, Знахар. Студенко е навън.
Докато намеря плаща си, той успя да изкопчи от Хагоп местонахождението на Мускуса, нареди му да не мърда оттук и да съобщи на Брестака, когато той се появи. После каза:
— Да вървим, Знахар!
Надолу по стълбите и навън на улицата. Походката на Гарвана е измамна. Никога не изглежда да бърза, но се налага да подтичваш, за да го догонваш.
Не само снегът ни затрудняваше. Беше вече към педя дълбок. Тежък и мокър, дори там, където улиците бяха осветени, видимостта беше не повече от пет-шест метра. Температурата падаше и извиваше вятър. Още една снежна буря? Проклятие! Не ни ли стигаше вече?
Намерихме Мускуса на четвърт пресечка от предполагаемото място. Беше се извлякъл под някакво стълбище. Гарвана отиде право при него. Така и, не разбрах как знаеше къде да го търси. Пренесохме ранения на светло. Той беше изгубил съзнание.
— Мъртвопиян — изсумтях — Единствената опасност е да не измръзне до смърт…
Целият беше облян в кръв, но раната му не беше страшна. Няколко шева и толкова. Замъкнахме го обратно в стаята. Съблякох го и се заех да го кърпя, докато не беше в състояние да мрънка. Приятелчето му хъркаше. Гарвана го срита и го събуди.
— Искам да чуя истината — заповяда му. — Какво точно стана?
Хагоп разказа, като настояваше:
— Грапата беше, човече. Грапата беше.
Съмнявах се. Както и Гарвана.
Но когато довърших кърпежа, той ми каза:
— Вземи си меч, Знахар!
На лицето му беше изписана ловна страст. Не ми се излизаше отново, но още по-малко ми се искаше да споря с Гарвана, когато е в такова настроение. Взех колана си с ножницата.