— По-полека. Изпий това!
Той пи и продължи да ми досажда.
— Хайде! Кажи за какво ти е дотрябвало да ми слагаш ботушите?
Свалих ботушите му и ги сложих близо до огъня, който тлееше. Мускуса продължи да ме преследва, докато добавях въглища.
— Ако не мирясаш, ще си скъсаш шевовете!
Казвам и такива неща на нашите хора. Те обръщат внимание, когато съветът ми е от медицинско естество. Колкото и да беше бесен, той се отпусна и се насили да лежи мирно. Но не спря да ме обвинява.
Закачих мокрите си дрехи и облякох нощната риза, която намерих захвърлена наблизо. Не знам чия беше, но ми беше доста къса. Сложих да се свари чай, домъкнах чантата си и се обърнах към Мускуса:
— Хайде да те прегледам!
Почиствах около раната, а Мускуса ругаеше тихичко, когато чух онзи звук. Стъърж-бум, стъърж-бум. Спря пред вратата.
Мускуса усети страха ми.
— Какво има?
— Това е…
Вратата се отвори зад гърба ми. Погледнах През рамо. Правилно. Бях познал.
Хромия отиде до масата, просна се в едно кресло и се огледа. Погледът му ме прониза. Почудих се дали си спомня какво съм му причинил във Веслоград.
— Тъкмо сложих чай — заявих безгрижно.
Той се втренчи в мокрите ботуши и наметалото, после във всеки от присъстващите в стаята. После пак в мен. Хромия не е едър. Срещни Го на улицата, без да знаещ кой е, и няма да ти направи впечатление. Като Ловеца на души, и той се облича само в един цвят — мръснокафяво. Целият е парцалив. Лицето му е скрито зад протрита кожена маска, която халтавее. Сплетени кичури коса стърчат под качулката и около маската. Черни, прошарени със сиво.
Той не каза и дума. Само седеше и зяпаше в пространството. Като че знаех какво да сторя, приключих с грижите за Мускуса и сервирах чая. Налях три тенекиени чаши. Едната дадох на ранения, една сложих пред Хромия. Третата оставих за себе си.
А сега? Нямаше с какво да се захвана. Нямаше къде да седна, освен до масата… О, по дяволите!
Хромия свали маската си. Вдигна чашата…
Не можех да откъсна поглед от него.
Все едно гледах разложен мъртвец мумия, която не е съхранена както трябва. Очите му бяха живи и изпепеляващи, но точно под едното се точеше изгнила ивица плът. В десния ъгъл на устата му липсваше половин пръст устна, а отдолу прозираха венци и пожълтели зъби.
Хромия отпи от чая, срещна погледа ми и се усмихна.
За малко да получа сърдечен удар.
Отстъпих до прозореца. Навън вече се развиделяваше и снеговалежът отслабваше, но не различих камъка.
От стълбите се разнесе тропот на ботуши. Брестака и Гарвана нахлуха в стаята. Сержантът изръмжа:
— Хей, Знахар, защо, по дяволите, се — и гласът му утихна, когато позна Хромия.
Гарвана ме изгледа въпросително. Хромия се извърна. Свих рамене, когато се обърна с гръб към мен. Гарвана се отмести настрани и започна да сваля мокрите си дрехи.
Брестака схвана идеята му. Тръгна в другата посока и се съблече пред огъня.
— Проклятие, радвам се да се отърва от тях! Как си, Мускус?
— Има пресен чай — подхвърлих.
Мускуса пък отговори:
— Всичко ме боли, Брестак.
Хромия ни поглеждаше един по един, включително Едноокия и Гоблин, които още не се бяха размърдали.
— Значи така. Ловеца на души дава сърце и душа за Черния отряд — гласът му бе като шепот, но отекваше в стаята. — Къде е той?
Гарвана не му обърна внимание. Навлече сух брич, седна до Мускуса и провери повторно шевовете ми.
— Добре си го закърпил, Знахар.
— Имам предостатъчен опит с подобни рани.
Брестака сви рамене в отговор на въпроса на Хромия. Гаврътна чашата си, разплиска чай навсякъде, после напълни чайника от една кана. Докато гостът ни гледаше Гарвана, срита здраво Едноокия в ребрата.
— Ти! — озъби се Хромия. — Не съм забравил какво направи в Опал. Нито пък по време на кампанията в Защитника.
Гарвана се облегна на стената. Извади един от най-отвратителните си ножове и започна да чисти ноктите си с него. Усмихна се. На Хромия се усмихваше, а в очите му блестяха присмехулни искрици! Нима този човек не се плаши от нищо?
— Какво направи с парите? Те не са на Ловеца на души. Господарката ги даде на мен.
Набрах смелост от безразличието на Гарвана.
— Не трябваше ли да си в Брестоград? Господарката ти е наредила да се махнеш от Клина.