На отвратителното му лице се изписа гняв. Белегът, който минаваше през челото и лявата му буза и продължаваше надолу под дрехите, от лявата страна на гърдите му, се изду. Ударът бил нанесен лично от Бялата роза.
Хромия се изправи. И тогава проклетият Гарван каза:
— Взе ли картите, Брестак? Масата е свободна.
Покорения се намръщи. Напрежението се трупаше бързо.
— Искам си парите — озъби се той. — Мои са. Имате избор да сътрудничите, или не. Не мисля, че ще ви е приятно, ако откажете.
— Като ги искаш, вземи си ги — отвърна Гарвана. — Хвани Грапата. Отрежи му главата. Занеси я до камъка. Това сигурно не е проблем за Хромия. Грапата е само нещастен бандит. Какъв шанс има да се противопостави на един от Десетте?
Очаквах Покорения да избухне. Но не стана така. За момент той остана озадачен. Не бе изваден от равновесие задълго. Усмивката му бе широка и жестока.
— Добре. Щом държите да стане по трудния начин…
Напрежението доближаваше взривоопасни размери.
Една сянка трепна на прага на вратата. Появи се гъвкава, стройна фигура, която се втренчи в гърба на Хромия. Въздъхнах с облекчение.
Хромия се обърна. За миг въздухът между Покорените сякаш припукваше.
С ъгълчето на окото си забелязах, че Гоблин сяда. Пръстите му танцуваха в сложни ритми. Едноокия, обърнат към стената, шепнеше нещо в постелката си. Гарвана се приготви да хвърли ножа си. Брестака стисна здраво чайника, готов да плисне вряла вода.
На подходящо разстояние около мен нямаше нищо за хвърляне.
С какво, по дяволите, можех да бъда полезен? Да записвам провала в последствие, ако оцелея?
Ловеца на души направи лек жест, заобиколи Хромия и се настани в обичайното си кресло. Протегна стъпало, придърпа един от столовете до масата и вдигна крака. Взря се в Хромия, сплел пръсти под брадичката си.
— Господарката прати съобщение. В случай че се сблъскам с теб. Иска да те види — Ловеца на души този път използваше само един глас, твърд, женски. — Иска да й разкажеш за вълненията в Брестоград.
Хромия подскочи. Отпуснатата му на масата ръка трепна нервно.
— Вълнения? В Брестоград?
— Бунтовниците са нападнали двореца и казармите.
Лицето на Хромия се обезцвети. Ръката му се сгърчи още по-силно.
— Иска да знае защо не си бил на мястото си, за да ги отблъснеш — допълни Ловеца на души.
Хромия остана още около три секунди. Междувременно физиономията му се превърна в гротеска. Рядко ми се е случвало да видя такъв неподправен ужас. После той се извърна и побягна.
Гарвана метна ножа си. Острието се заби в касата на вратата. Хромия дори не забеляза.
Ловеца на души се разсмя. Не използваше пискливия кикот от предишните дни, а дълбок, суров, твърд и отмъстителен смях. Изправи се и се извърна към прозореца.
— А! Някой е прибрал наградата? Кога?
Брестака отложи отговора, като тръгна към вратата. Гарвана му се обади:
— Я ми метни ножа, Брестак!
Аз се настаних до. Ловеца на души и погледнах навън. Снегът бе спрял. Камъкът се виждаше ясно. Студен, без сияние, с близо пръст дебело бяло покривало.
— Не знам — надявах се, че гласът ми звучи искрено. — Цяла нощ валя силно. Последния път като погледнах — преди той да се появи — не се виждаше нищо. Може би трябва да сляза долу.
— Не си прави труда — той нагласи стола си така, че да вижда площада. По-късно, след като прие чай от Брестака и го изпи — Криеше лицето си като се извръщаше — промърмори: — Грапата е елиминиран. Шайката му е в паника. И което е най-сладко, Хромия пак е победен. Не е зле.
— Истина ли беше? — попитах. — За Брестоград?
— До последната думичка — използва нежен, весел гласец. — Човек направо да се зачуди как Бунтът е разбрал, че Хромия не е в града. И как Видоменителя е надушил неприятностите толкова бързо, че се е появил и е премазал вълненията, преди да са прераснали в нещо сериозно… — още една пауза. — Без съмнение Хромия ще умува доста, докато си ближе раните… — той се засмя отново, по-меко и по-зловещо.
С Брестака се заехме да приготвяме закуската. Обикновено Мускуса се занимава с готвенето, но сега имахме извинение да нарушим реда. След известно време Ловеца на души отбеляза:
— Няма смисъл вашите хора да остават тук. Молитвите на Капитана ви получиха отговор.