— Откога продължава това, Знахар? — отчаяно попита той. — Не ти ли се струва цяла вечност? Спомняш ли си изобщо кога не си бил войник? Какъв е смисълът? Защо сме тук? Продължаваме да печелим битки, но Господарката губи войната. Защо просто не махнат с ръка и не си идат вкъщи?
Отчасти беше прав. От Защитника насам само отстъпвахме, макар че се справяхме добре. Клинът бе подсигурен, преди Видоменителя и Хромия да пристъпят към действие.
А сега, при поредното си отстъпление, направо се спънахме в базовия лагер на Бунта. Предположихме, че това е главен тренировъчен център и база за отдих при кампанията срещу Нощната сянка. За щастие, забелязахме Бунтовниците, преди да ни забележат те. Обкръжихме лагера и нахлухме в него преди изгрев. Бунтовниците бяха далеч по-многобройни от нас, но не ги биваше много за битки. Повечето бяха зелени доброволци. Единственият по-интересен момент се оказа присъствието на взвод амазонки.
Бяхме чували за тях, разбира се. Има няколко роти на изток, около Ръждоград, където боевете са по-сурови и чести, отколкото тук. Но това беше първата ни среща с тях. Благодарение на нея нашите презряха жените воини — независимо, че се сражаваха по-добре от братята си по оръжие.
Кълба дим се понесоха към нас. Нашите палеха казармите и постройките на щаба. Капитана промърмори:
— Знахар, я иди да се увериш, че глупаците няма да запалят гората!
Изправих се, взех си торбата и се запътих към глъчката и пожара.
Навсякъде се въргаляха тела. Глупаците сигурно са се чувствали в пълна безопасност. Даже не бяха сложили ограда иди постове около лагера. Тъпо. Това е първото нещо, което се прави, дори да знаеш, че на двеста километра околовръст няма нито един враг. И покрива над главата си вдигаш, след като приключиш със сигурността. По-добре мокър, отколкото мъртъв.
Би трябвало да съм свикнал с ужасите. Прекарал съм много време с Отряда. И наистина, вече ме терзаят по-малко, отколкото преди. Закачил съм броня върху уязвимите места в душата си. Но все още се старая да не гледам най-лошото.
Вие, които идвате след мен и пишете тези Анали, вече сте разбрали, че се срамувам да описвам цялата истина за нашата банда черни гарвани. Знаете, че те са порочни, сприхави и неграмотни. Те са истински варвари, които изваждат на бял свят най-жестоките си фантазии. Само присъствието на неколцина благородни мъже смекчава нрава им. Рядко показвам тази страна, понеже всички те са мои братя, моето семейство, а от малък съм научен да не споменавам с лошо родата си. Старите уроци умират най-трудно.
Гарвана се смее, когато чете вмъкнатото. „Голата истина“ ги нарича, като заплашва да отнесе някъде Аналите и да опише историите така, както ги вижда той.
Голям мръсник е Гарвана. Подиграва ми се. А кой, според вас, търчеше из лагера и се намесваше навсякъде, където мъжете се забавляваха с малко мъчения? Кой влачи със себе си десетгодишно момиченце на старо като света муле? Не и Знахаря, братя. Не е Знахаря. Той не е романтик. Подобни чувства са запазени за Капитана и Гарвана.
Естествено, двамата станаха първи приятели. Седят заедно като две канари и си говорят колкото камънаците. Доволни са само да си правят компания.
Брестака предвождаше подпалвачите. Сред тях бяха стари кучета от братството, вече задоволили по-слабия си глад за плът. Тези, които още мачкаха момичетата, бяха предимно младите ни „прикачени“ редовни войници.
Те оказаха добър отпор на Бунта в Розоград, но противниците им бяха твърде силни. Половината Кръг на осемнайсетте се събра срещу тях. На наша страна застанаха само Хромия и Видоменителя, които прекарваха повече време в опити да се саботират взаимно, отколкото да се постараят да спрат Кръга. В резултат претърпяхме загуба. Най-унизителната загуба на Господарката през последното десетилетие.
През повечето време Кръгът е сравнително единен. Вярно е, че и сред тях има ежби, но хвърлят повече енергия за борба с враговете си.
— Хей! Знахар! — повика ме Едноокия. — Ела да се позабавляваш! — и метна горяща факла през вратата на една от казармите.
Сградата избухна веднага. Тежки дъбови талпи излетяха през прозорците. Огнен език обгърна магьосника. Той бързешком се измъкна, къдравата му коса димеше под периферията на смешната му, сплескана шапка. Съборих го на земята и със същата тази шапка заудрях косата му.
— Добре, добре — изръмжа той. — Няма нужда да се наслаждаваш чак толкова!