— Сър? — попита Шекера.
— Не искаш да си наблизо, когато Шепота се върне, нали? Гоблин, върни се тук. Свържи се с Ловеца на души. Това е най-важната ти задача. Веднага!
Гоблин направи ужасна гримаса, но отиде в ъгъла и си замърмори под нос. Това беше тиха магийка. За начало.
— Знахар, вие с Гарвана опаковайте документите, след като приключите. Ще ги вземем с нас — продължи Капитана.
— Може би трябва да оставим по-важните на Ловеца — отбелязах. — Някои изискват незабавно внимание, ако искаме да ги използваме. Тъй де, да предприемем нещо, преди Шепота да предотврати намесата ни.
— Добре — прекъсна ме той. — Ще ти пратя каруца. Не се разтакавай!
Беше пребледнял от напрежение, когато излезе от сградата.
Нова вълна ужас се прокрадна в писъците и виковете навън. Опънах схванатите си до болка крака и отидох до вратата. Нашите подкарваха Бунтовниците към тренировъчното им поле. Затворниците бяха усетили внезапното желание на Отряда да приключи с тях и да се изнесе. Мислеха си, че ще умрат само минути, преди спасението да пристигне.
Тръснах глава и се върнах към четенето. Гарвана ме погледна така, сякаш иска да ми каже, че споделя болката ми. От друга страна, нищо чудно да изразява недоволство от слабостта ми. За него е трудно да се отгатне.
Едноокия надникна през вратата, тромаво се вмъкна в помещението и хвърли на пода цял наръч вързопи, увити в намаслени кожи с полепнали, кални буци.
— Прав беше. Изкопахме ги зад спалното помещение.
Гоблин нададе протяжен пронизителен писък — зловещ като вик на бухал, когато си сам в гората посред нощ. Едноокия хукна към него. Такива мигове ме карат да се съмнявам в искреността на омразата помежду им.
— Той е в Кулата! — изстена Гоблин. — Той е с Господарката. Виждам Я през неговите очи… очите му… очите му… Мракът! О, Богове, мракът! Не! О, Боже, не! Не! — думите му се превърнаха в писък на див ужас, който отслабна до — Окото. Виждам Окото. То гледа право в мен…
С Гарвана си разменихме гримаси и свиване на рамене. Не знаехме какво бръщолеви.
Гоблин звучеше така, сякаш се връщаше в детството си:
— Спрете го да гледа в мен. Спрете го. Бях добър. Накарайте го да се махне…
Едноокия коленичи до събрат си.
— Всичко е наред. Всичко е наред. Това не е истинско! Всичко ще се оправи.
С Гарвана се спогледахме. Той се обърна, и започна да жестикулира на Глезанка.
— Пращам я да доведе Капитана! — обясни.
Тя неохотно излезе. Гарвана взе още един лист от купчината и възобнови четенето. Студен като камък е този наш брат!
Гоблин пищя още малко, после утихна като мъртвец. Огледах се трескаво. Едноокия вдигна ръка да ми покаже, че няма нужда от услугите ми. Магьосникът беше приключил с изпращането на съобщението.
Гоблин бавно се отпусна. Ужасът изчезна от лицето му. Започна да възвръща цвета си. Коленичих и докоснах гърдите му. Сърцето му блъскаше, но полека-лека ритъмът му се успокояваше.
— Изненадан съм, че този път не умря — казах. — Някога било ли е толкова зле?
— Не — Едноокия пусна ръката на Гоблин. — По-добре да не го подлагаме на изпитание следващия път.
— Прогресивно ли е?
Изкуството ми има общи граници с тяхното, но не може да се сравнява с него. Не знаех — наистина.
— Не. Самоувереността му ще бъде поразклатена известно време. Стори ми се, че е хванал Ловеца на души точно в сърцето на Кулата. Мисля, че това би потресло всеки…
— В Кулата, и то в присъствието на Господарката!… — въздъхнах.
Не можех да сдържа възбудата си.
Гоблин беше видял вътрешността на Кулата! Може би и самата Господарка! Само Десетте, Които Били Покорени, имат право да влизат в сърцето на Кулата. Въображението на хората го е населило с какви ли не ужасяващи подробности. А аз разполагах с очевидец!
— Остави го на спокойствие, Знахар! Той ще ти каже, когато е готов — в гласа на Едноокия долових необичайна острота.
Те се надсмиват над невинните ми измислици. Казват, че съм се влюбил в чудовище. Може и да са прави. Понякога интересите ми плашат самия мен. Нищо чудно да прераснат в мания.
Известно време забравих задълженията си към Гоблин. За миг той престана да бъде човек, мой брат и стар приятел. Превърна се в източник на информация. После, засрамел се върнах към документите.