Още един поразяващ удар, който ме окъпа в морето на страха. Никой не иска да привлече погледа на Господарката.
Ловеца на души се наслаждаваше на объркването ми.
— Възможно е да те дари с аудиенция, Знахар, О, Небеса! Толкова си блед. Е, срещата не е задължителна. На работа, значи!
Досега не бях виждал човек да чете толкова бързо. Той мина на един дъх и старите книжа, и новите. Накрая заяви с деловия си женски глас:
— Не си успял да разчетеш всичко.
— Не.
— Аз също не мога. Някои от тях само Господарката ще дешифрира.
Странно, помислих си. Очаквах от него повече ентусиазъм. Намирането на книжата представляваше точка в негова полза, най-малкото заради предвидливостта му да наеме Черния отряд.
— Какво научи?
Обясних му плановете на Бунта за подмолен удар в Мъжеград и за онова, което подсказваше присъствието на Шепота.
— Старите документи, Знахар! — изкиска се той. — Разкажи ми за старите документи.
Потях се обилно. Колкото по-кротък и по-нежен ставаше, толкова повече се засилваше чувството, че има от какво да се боя.
— Старият магьосник… — заекнах. — Онзи, който ви е пробудил. Някои от записките са негови…
Проклятие! Още преди да свърша знаех, че съм затънал с двата крака в блатото. Гарвана беше единственият от братството, способен да определи автора на документите.
Ловеца на души се изхили и дружески тупна рамото ми.
— И аз така си мислех, Знахар. Не бях сигурен, но така си мислех. Не си устоял да споделиш с Гарвана.
Премълчах. Исках да излъжа, но той знаеше.
— Иначе никога нямаше да узнаеш. Казал си му за препратките към истинското име на Хромия, тъй че той просто е прочел всичко по силите си, нали?
Все пак запазих самообладание. Наистина, мотивите ми не бяха съвсем братски. Гарвана имаше сметки за уреждане, но Хромия искаше всички нас.
Най-ревниво пазената тайна на всеки магьосник, разбира се, е истинското му име. Враг, въоръжен с него, може да проникне през всяка магия или илюзия чак до дъното на душата му.
— Само предполагаш стойността на откритието, Знахар. Дори и аз мога само да предполагам. Но крайният резултат е предсказуем. То ще донесе най-голямото поражение в историята на Бунта, а ще доведе и до уреждане на доста сметки и сблъсъци Десетте… — той пак ме потупа по рамото. — Ти ме направи втората най-влиятелна личност в Империята. Единствено Господарката знае истинските имена на всички ни. Сега аз знам три чужди и получих своето обратно.
Нищо чудно, че беше в такъв възторг. Беше изстрелял стрела, с която дори не знаеше, че разполага, и същевременно беше открил оръжие срещу Хромия. Беше се спънал в небесното гърненце с власт.
— Но Шепота…
— Ще й се наложи да си иде — гласът, който използваше, бе басов. Вледеняващ. Глас на убиец. Глас, свикнал да произнася смъртни присъди. — Шепота трябва да умре бързо. В противен случай няма да спечелим нищо.
— Ами ако каже на другиго?
— О, няма! Не, не! Познавам Шепота. Бих се с нея в Ръждоград, преди Господарката да ме прати в Берил. Сражавах се с нея в Бешеград. Преследвах я през Говорещите камъни в Равнината на страха. Познавам я. Тя е гений, но е вълк единак. Ако живееше през Първата епоха, Властелина щеше да я направи една от нас. Тя служи на Бялата роза, но сърцето й е черно като нощ в Ада.
— Според мен същото се отнася за целия Кръг.
Ловеца се разсмя.
— Да. Всички са двуличници. Но няма друга като Шепота. Невероятно, Знахар! Как е изровила толкова тайни? Как е успяла да се сдобие с моето име? Бях го скрил идеално. Направо й се възхищавам. Наистина! Такъв гений! Такава дарба! Удар по Мъжеград, през Ветровития окръг, и нагоре по Стълбата на плача. Невероятно! Невъзможно! И щеше да сработи, ако не беше пристигнал Черният отряд — и ти с тях. Ще бъдеш възнаграден. Гарантирам ти! Но стига толкова. Чака ме работа. Нощната сянка се нуждае от тази информация. Господарката също трябва да види книжата.
— Надявам се да си прав — промълвих. — Поритай задници, поеми си дъх. Аз съм капнал. Местим се и се бием цяла година!
Тъпа забележка, Знахар. Усетих ледения полъх от намръщване зад Черния шлем. От колко време Ловеца на души се мести и се бие? Цяла епоха.
— Върви си! — освободи ме той. — Ще поговоря с теб и Гарвана по-късно…