Студен, студен глас. Побързах да си обера крушите.
Когато пристигнахме в Мъжеград, всичко беше свършило. Нощната сянка беше действал светкавично и ударите му бяха безпощадни! Не можеше да излезеш, без да налетиш на Бунтовници, увиснали по дърветата и уличните стълбове. Братството влезе в казармите, предвкусвайки отегчителна, спокойна зима и пролет в преследване на оцелели от Бунта из великите северни гори.
Ах, сладка илюзия. И мимолетна.
— Тонк! — казах и плеснах петте карти, които бях получил при раздаването. — Ха! Двойно, момчета! Двойно. Плащайте!
Едноокия бутна монетите през масата с ръмжене и мрънкане. Гарвана се захили. Дори Гоблин събра сили за една усмивка. Едноокия не беше спечелил нито една ръка от сутринта — дори когато мамеше.
— Благодаря, господа. Благодаря. Раздавай, Едноок!
— Какво правиш, Знахар? А? Как го правиш?
— Ръката му е по-бърза от окото — предположи Брестака.
— От природосъобразния живот е, Едноок. Природосъобразен, тъй да знаеш — подиграх го.
Лейтенанта надникна през вратата, лицето му бе сгърчено в свирепа гримаса.
— Гарван, Знахар! Капитана ви вика. Хоп хоп! — той огледа разнообразните картоиграчи по масите. — Отрепки такива!
Едноокия подсмръкна и го дари с едва доловима усмивка. Лейтенанта беше по-слаб играч и от него.
Погледнах Гарвана. Все пак Капитана беше негово приятелче. Но той сви рамене и хвърли картите си на масата. Натъпках печалбата в джобовете си и го последвах към приемната на Капитана.
Там заварихме Ловеца на души. Не го бяхме виждали от онзи ден в края на гората. Хранех надежда, че е прекалено зает, за да се върне отново. Погледнах Капитана и се опитах да разчета бъдещето по лицето му. Видяното не ми хареса. Ако той не е щастлив, и аз съм нещастен.
— Седнете! — нареди ни той.
За нас бяха приготвени два стола. Капитана се повъртя из помещението, като нервно плетеше пръсти и кършеше ръце. Накрая каза:
— Имаме заповед за придвижване. Право към Чар. Ние и цялата бригада на Нощната сянка… — той махна към Ловеца на души и му предостави възможност да обясни.
Ловеца изглеждаше потънал в размисли. След малко едва чуто попита:
— Как стреляш с лък, Гарван?
— Горе-долу. Не съм кой знае колко велик.
— Горе-долу ли! — възрази Капитана. — Дяволски добър е!
— А ти, Знахар?
— Навремето бях доста добър. Но не съм се упражнявал от години… — предпочетох честността.
— Ами поупражнявай се! — и Ловеца тръгна да обикаля твърде тясната за двама приемна. Очаквах веднага да се сблъска с Капитана. След малко Покорения обясни: — Случиха се… някои неща. Опитахме се да заловим Шепота в лагера й. Изпуснахме я на косъм. Беше подушила капана ни. Все още се крие някъде там. Господарката изпраща войници от всички страни.
Това обясняваше забележката на Капитана. Но не ми подсказваше защо ми трябва да обновя стрелковите си умения.
— Доколкото можем да определим — продължи Ловеца — Бунтът не знае какво се е случило в лагера. Засега. Шепота не е събрала смелост да съобщи новината за провала си. Тя е горда жена. Изглежда, първо иска да възстанови изгубеното…
— С какво? — полюбопитства Гарвана. — Не може да събере и, един взвод.
— Със спомените си. С документите, които намерихте заровени. Според нас не знае, че са в ръцете ни. Не се е приближавала до щаба си, преди Хромия да провали засадата ни и тя да избяга в гората. А само ние четиримата и Господарката знаем за тях.
Ние с Гарвана кимнахме. Сега вече разбирахме безпокойството на Ловеца. Шепота знаеше истинското му име. Той беше мишената.
— Какво точно искаш от нас? — попита Гарвана подозрително.
Боеше се Ловеца да не реши, че и ние сме успели да разгадаем името му. Дори беше предложил да убием Покорения, преди той да убие нас. Десетте не са нито безсмъртни, нито неуязвими, но е много трудно да ги унищожиш. Аз обаче не исках да пробвам с нито един.
— Ние тримата имаме специална мисия.
С Гарвана се спогледахме. Какво беше намислил?
— Капитане, ще имаш ли нещо против да излезеш за малко? — продължи Ловеца.
Капитана затропа към вратата. Тромавостта му е само маскировка. Според мен не осъзнава, че от години знаем истината за него. Продължава да се придържа към ролята си, търсейки външен ефект.
— Не смятам да ви отвеждам някъде и да ви убия в гръб — уточни Ловеца на души. — И не, Гарван, не мисля, че си разбрал истинското ми име.