Страхотно. Присвих глава между раменете си. Гарвана махна с ръка и между пръстите му се появи нож. Започна да чисти с него вече чистите си нокти.
— Основният ни проблем е следният: Шепота е прикоткала Хромия, след като го направихме за посмешище в онзи случай с Грапата.
— Това обяснява случилото се в Клина — не се сдържах аз. — Държахме цялата област под контрол и за една нощ всичко се срина. А той се държа като пълен идиот по време на битката за Розоград.
Гарвана се съгласи:
— Розоград си беше лично негов провал. Но не ни е и хрумвало, че ще стане предател. В крайна сметка, той е един от Десетте!
— Да — кимна Ловеца. — Това обяснява много неща. Но Клина и Розоград са в миналото. Сега ни интересува бъдещето. Трябва да се отървем от Шепота, преди да ни дари с още някоя катастрофа.
Гарвана огледа Ловеца, после мен, продължи с ненужния си маникюр. И аз не вярвах на голите думи на Покорения. Ние, простосмъртните, сме само играчки и инструменти за тях. Те са от вида хора, които ще изкопаят и костите на баба си, за да натрупат точки пред Господарката.
— Ето какво знаем за Шепота — продължи Ловеца на души. — Знаем, че се е съгласила да се срещне с Хромия утре…
— Как? — поиска да знае Гарвана.
— Не знам. Господарката ми каза. Хромия няма представа, че е разкрит, но осъзнава, че няма да устои дълго. Вероятно ще се опита да сключи сделка така, че Кръгът да го защити. Ако не успее, може да се смята за мъртъв. Господарката реши двамата да загинат и Кръгът да са усъмни, че Шепота е станала предателка на Хромия, а не обратното.
— Няма да мине! — изръмжа Гарвана.
— Ще повярват!
— Значи ще ги застреляме — уточних. — Аз и Гарвана. С лъкове. И как, според вас, ще ги намерим?
Ловеца нямаше да отиде лично, независимо от приказките си. И Хромия, и Шепота щяха да усетят присъствието му много преди да се доближи на една стрела разстояние.
— Хромия ще бъде с армията, която претърсва гората: Понеже не знае, че е заподозрян, няма да се крие от Окото на Господарката. Ще очаква действията му да бъдат приети като част от търсенето. Господарката ще ми съобщи местоположението му. Аз ще ви пусна по следата. Когато двамата се срещнат, убийте ги!
— Да бе! — изсумтя презрително Гарвана. — Сигурно! Все едно да стреляш по препарирана пуйка!
Той метна ножа си и го заби дълбоко в перваза на прозореца. После сковано напусна стаята.
И на мен сделката не ми допадаше. Взрях се в Ловеца на души и поспорих със себе си около две секунди, преди да оставя страхът да ме изгони по петите на Гарвана.
Последното ми впечатление от Ловеца беше за уморен и дълбоко нещастен човек. Предполагам, че на Покорените им е трудно да живеят с репутацията си. Всички държим на чуждото одобрение.
Пишех поредната невинна измислица за Господарката, а Гарвана систематично забиваше стрели в червен парцал, окачен на наръч слама. На първия тур аз самият имах сериозни проблеми с улучването на наръча, да не говорим за парцала. А Гарвана сякаш не можеше да го пропусне.
Този път се забавлявах с фантазии за детството й. Това е периодът, който бих искал да изуча за всеки злодей. Каква нишки и възли е вплела съдбата при превръщането на малкото момиченце в чудовището от Чара? Помислете какви са малките деца. Надали сред тях има и едно, което да не е добро и обичливо, и нежно, сладко като мед и масло. Тогава откъде се пръкват всички тези извращения?
Обикалях из казармата ни и се чудех как едно засмяно, любознателно хлапе може да се превърне в човек като Трипръстия, Веселяка или Мълчаливия.
Момиченцата са два пъти по-нежни и невинни от момченцата. Не познавам цивилизация, която да ги възпитава по различен начин. Тогава как се е появила Господарката? Или, в тази връзка, Шепота? В последното си творение градях предположения по въпроса.
Гоблин приседна до мен. Прочете писанията ми. Заяви:
— Не мисля, че е станало така. Струва ми се, че тя е взела съзнателно решение от самото начало.
Бавно се извърнах към него, усещах до болка присъствието на Ловеца на души, застанал само на десетина метра встрани. Наблюдаваше полета на стрелите.
— В действителност не мисля, че е станало точно така, Гоблин. Това е… Ами, нали знаеш. От желание да разбереш, го описваш по начин, понятен за теб.