Въздъхнах от разочарование.
— Какво ли очаквах! Нали знаеш, тя може да влезе тук точно в този миг и никой няма да я познае.
— Предполагам, че тя държи на това, Знахар. Ако всичко се разпадне, както изглеждаше, преди да намериш онези документи, тя просто щеше да си отиде. Само Десетте могат да я познаят, а тя ще се отърве от тях все някак.
Съмнявам се, че ще стане толкова просто. Хора като Господарката имат проблеми с приемането на второстепенна роля. И свалените от власт принцове продължават да се държат като принцове.
— Благодаря, че си направи труда да ми разкажеш, Гоблин.
— Няма проблем. И за разказване. Единствената причина за дългото отлагане беше, че ужасно се разстройвам.
Гарвана извади стрелите си от мишената. Дойде при нас и предложи на магьосника:
— Защо не пъхнеш буболечка в постелката на Едноокия? Измисли нещо! Имаме работа!
Притесняваше се заради неточната ми стрелба. Трябваше да разчитаме един на друг. Ако някой пропуснеше, вероятността да сме мъртви, преди неточният стрелец да изпрати втора стрела, беше огромна. Не ми се искаше дори да си го представя.
Но размисълът подобри концентрацията ми. Този път вкарах повечето стрели в парцала.
Точно в този момент — в нощта преди с Гарвана да се изправим, пред каквото там ни очакваше — това задължение ми дойде като трети крачол на панталона, но Капитана отказа да наруши вече тристагодишната традиция. Отказа и да изслуша възраженията ми, че сме мобилизирани от Ловеца на души. Пренебрегна и подпитванията ми за допълнителна информация, с която очевидно разполагаше. Искам да кажа, разбирах какво иска Ловеца на души и защо, но изобщо не можех да се сетя защо държи да го направим точно ние с Гарвана. А фактът, че Капитана го подкрепяше, правеше избора му още по-загадъчен.
— Защо ли, Знахар? — изръмжа накрая той. — Ами защото ти заповядвам! Затова! Сега се махай оттук и започвай да четеш!
Веднъж месечно, вечер, цялото братство се събира, тъй че хроникьорът да им почете от Аналите на предшествениците си. Идеята е да се просветляват хората за историята и традициите на Отряда, които датират от векове.
Поставих избрания от мен том на грубата катедра и започнах с обичайното встъпление:
— Добър вечер, братя. Прочит от Аналите на Черния отряд, последния от Свободните братства на Катовар. Тази вечер съм избрал откъс от Книгата на Кети, писана в началото на втория век на братството от хроникьорите. Утайката, Агрип, Дъба и. Сламката. По това време Черният отряд бил нает от Болителя в Чо’н Делор. Точно тогава наистина бил черен. Ще ви прочета от хроникьора. Сламката. Става дума за ролята на Отряда в събитията около падането на Чо’н Делор… — и започнах да чета, като наум си отбелязах, че братството е служило на много губещи каузи.
Ерата на Чо’н Делор много наподобяваше нашите собствени дни, макар че тогава — с повече от шест хиляди бойци — Отрядът е бил в значително по-добро положение да чертае собствената си съдба.
Напълно изгубих представа за времето. Старият Сламка е истински майстор на перото. Четох три часа, вдъхновен като обезумял пророк, и омайвах слушателите си със слово. Ръкопляскаха ми, когато свърших. Слязох от катедрата с чувството, че съм открил смисъла на живота си физическата и психическа цена на спектакъла ми ме догони, за да бъде платена, когато се прибрах в казармата. Като нисш офицер разполагах със своя собствена стаичка. Запътих се право към нея.
Гарвана ме очакваше. Седеше на нара ми и превръщаше една стрела в предмет на изкуството. По дръжката й беше увита сребърна лентичка. Явно гравираше нещо. Ако не бях толкова уморен, сигурно щях да изпитам любопитство.
— Беше великолепен — каза ми Гарвана. — Дори аз го усетих!
— А?
— Накара ме да разбера какво е означавало по онова време човек да принадлежи към Черния отряд.
— Какво все още значи за някои.
— Да. Но ти направо отвори прозорец към онези времена.
— Аха. Разбира се. Какво правиш?
— Приготвям стрелата за Хромия. С истинското му име на нея. Ловеца ми го каза.
— О! — изтощението ме спря да задълбавам във въпроса. — Какво искаш?
— Накара ме да почувствам нещо за пръв път, откакто жена ми и любовниците й се опитаха да ме убият и да откраднат правата и титлите ми… — той се изправи, притвори око и огледа стрелата по дължина. — Благодаря, Знахар! За малко отново се почувствах човек!