— Гарван, ти тук — Ловеца посочи с ръка десния ъгъл на килима. За мен отреди левия.
Гарвана стъпи колебливо върху килима, очевидно изненадан, че тъканта не поддава.
— Седнете!
Ловеца на души го настани с кръстосани крака и положи до него оръжията му. Стори същото и с мен. Изненадах се от откритието, че килимът е твърд. Все едно седяхме на плота на маса.
— Много важно е да не мърдате! — добави Ловеца, като се наместваше в средата на килима на една стъпка напред по диагонал. — Ако не пазим равновесие, ще паднем. Ясно ли е?
Не ми беше ясно, но се съгласих с положителния отговор на Гарвана.
— Готови ли сте?
Гарвана отново потвърди. Предполагам, че се досещаше какво ще последва. За мен случилото се бе абсолютна изненада.
Ловеца на души притисна длани към килима, изрече няколко странни думи и бавно вдигна ръце. Зинах и се вцепених. Земята се отдалечаваше под нас.
— Стой мирно! — изръмжа Гарвана. — Да ни утрепеш ли искаш?
Височината беше само два метра… по това време. Изправих гръб и замръзнах в тази поза. Но завъртях очи достатъчно, за да различа някакво движение в храстите.
Точно така — Глезанка. Със зинала от изумление уста. Вперих поглед напред и стиснах лъка си толкова здраво, че се изплаших да не оставя отпечатъци от пръстите си върху него. Копнеех да се осмеля да докосна амулета си.
— Гарван, погрижил ли си се за съдбата на Глезанка? Тъй де, в случай, че…
— Капитана ще я поеме.
— Забравих да избера някой за Аналите.
— Не бъди такъв оптимист! — подхвърли саркастично той.
Треперех неконтролируемо.
Ловеца на души промени заклинанието. Започнахме да се реем над върховете на дърветата. Леденият вятър свистеше покрай нас. Погледнах настрани. Продължавахме да се издигаме.
Звездите сияеха над главите ни, когато Ловеца на души промени курса. Вятърът се усилваше, докато започна да ми се струва, че летим сред буря. Навеждах се все по-напред и по-напред — боях се поривите да не ме съборят от килима. От земята ни деляха няколкостотин метра бързо падане. Пръстите ме боляха от стискането на лъка.
Поне бях разкрил една малка тайна, успокоявах се. Как Ловеца на души успява да се появи толкова бързо, при условие че когато се свързваме с него, винаги е далеч от сцената.
Пътувахме безмълвно. Ловеца се занимаваше с неразбираеми за мен магии, които поддържаха килимчето във въздуха. Гарвана бе потънал в дълбок размисъл. Аз също. Бях изплашен до смърт. Стомахът ми се бунтуваше. Не знам как спътникът ми понасяше полета.
Звездите започнаха да гаснат. Небето на изток просветля. Земята под нас се материализира. Хвърлих един поглед. Летяхме над Гората на облака. Постепенно денят настъпваше. Ловеца на души изсумтя, огледа розовата ивица на хоризонта, после просторите пред нас. За миг като че ли се заслуша, после кимна.
Килимът се наклони. Набирахме височина. Земята се люлееше и се смаляваше, докато заприлича на нарисувана карта. Въздухът изстина още повече. Стомахът ми продължаваше да се бунтува.
В далечината вляво от нас зърнах черен белег в гората — лагерът на Бунта, който прегазихме. После влязохме в един облак и Ловеца намали скоростта.
— Ще се пореем малко — каза. — На петдесетина километра южно от Хромия сме. Той се отдалечава, но ще го догоним бързо. Когато достигнем границата, след която може да ме усети, ще се спуснем по-ниско — използваше деловия женски глас.
Понечих кажа нещо. Той отряза:
— Млъквай, Знахар! Не ме разсейвай!
Цели два часа стояхме в облака, невидими и невиждащи. После Ловеца заяви:
— Време е да слизаме. Стиснете рамката и не я пускайте. Може да ви дойде малко нанагорно.
Дъното пропадна. Падахме като камък, хвърлен от планински връх. Килимът започна бавно да кръжи, но изглеждаше, сякаш гората под нас се върти. После се залюля напред-назад като падащо перо. Всеки път, когато се накланяше в моята посока, имах чувството, че ще се прекатуря през ръба.
Един пронизителен писък щеше да ми се отрази добре, но как да постъпя така пред герои като Гарвана и Ловеца на души.