Жребецът на Хромия трепна. Животното изцвили. Ние с Гарвана се снишихме, притаихме се в сенките под укритието ни. От полянката лъхаше нажежено напрежение.
Миг по-късно чух пукота на борови иглички под конски копита. Затаих дъх. С ъгълчето на окото си мярнах бял кон между дърветата. Шепота? Ще ни види ли?
Не ни забеляза. Благодаря на всички богове, които бдяха над нас, но не ни видя. Мина на петнайсетина стъпки от нас, без да ни забележи.
Хромия извика нещо. Шепота отвърна с мелодичен глас, който изобщо не подхождаше на масивната селянка, която видях на коня. Звучеше като напъпила девойка на седемнайсет, а изглеждаше като четирийсет и пет годишна жена, обиколила света три пъти.
Гарвана леко ме бутна.
Надигнах се със скоростта на разцъфващо цвете и страха, че пращенето на сухожилията ми ще ни издаде. Надникнахме над падналото дърво. Шепота слезе от седлото и пое ръката на Хромия в своите.
Не можехме да очакваме по-удобно положение. Стояхме в сенките, те — в шахта от слънчева светлина. Златни прашинки танцуваха около тях. Движенията им бяха ограничени от ръкостискането.
Трябваше да го направим сега. И двамата го знаехме, и двамата опънахме лъковете. И двамата извадихме резервни стрели.
— Сега! — заповяда Гарвана.
Нервите ми не ме предадоха, докато стрелата не литна. Чак тогава ми стана студено и се разтреперих.
Стрелата на Гарвана се заби под лявата мишница на Хромия. Покорения изцвърча като настъпен плъх. Конвулсивно се отдръпна от Шепота.
Моята стрела улучи жената в слепоочието. Носеше кожен шлем, но аз бях твърдо убеден, че ударът ще я повали. Инерцията я завъртя встрани от Покорения.
Гарвана пусна втора стрела, аз непохватно хванах моята. Хвърлих лъка и се преметнах над пъна. Третата стрела на спътника ми изсвистя край ухото ми.
Когато стигнах до Шепота, тя се беше свлякла на колене. Ритнах я по главата и се обърнах да погледна Хромия. Стрелите на Гарвана го бяха улучили, но дори специалната стрела на Ловеца не можеше да прекъсне живота на Покорен. Сега той се опитваше да изгъргори заклинание през задавеното си с кръв гърло. Ритнах и него.
В следващия миг Гарвана се озова до мен. Обърнах се светкавично към Шепота.
Тази кучка беше по-жилава и от репутацията си. Макар и замаяна, пак се опитваше да се изправи, да извади меча си и същевременно да изрече заклинание. За втори път й раздрусах мозъка и изритах встрани оръжието й.
— Не взех въже — изпъшках — А ти, Гарван?
— Не!
Той просто стоеше и се взираше в Хромия. Олющената кожена маска на Покорения се бе изместила встрани. Той се опитваше да я оправи, за да види нападателите си.
— Че как, по дяволите, да я вържа?!
— По-добре помисли с какво да запушиш устата й!
Гарвана помогна на Хромия да намести маската си. По лицето му се разля онази безкрайно зловеща усмивка, която цъфва на устните му винаги, когато се кани да пререже нечие гърло.
Измъкнах ножа си и разрязах с него дрехата на Шепота. Тя ме удари. Наложи се отново да я ритна. Накрая разполагах с достатъчно ивици плат да я завържа и да запуша устата й. Завлякох я до купчината камъни, облегнах я на нея и се обърнах да видя какво прави Гарвана. Той беше смъкнал маската на Хромия, откривайки разложеното лице на Покорения.
— Какво правиш? — учудих се.
Завързваше Хромия. Защо ли хабеше усилия?
— Стигнах до извода, че не проявявам нужната изобретателност за случая! — той приклекна и потупа врага си по бузата. Противникът му излъчваше чиста проба омраза. — Познаваш ме, Знахар. Аз съм мекосърдечен. Ще го убия и ще съм доволен. Но той заслужава по-тежка смърт. Ловеца има по-голям опит в тези неща… — и се захили злокобно.
Хромия опъна въжетата. Три стрели стърчаха забити в тялото му, а той изобщо не изглеждаше омаломощен!
Гарвана пак потупа бузата му.
— Хей, стари приятелю! Едно предупреждение, като между другари… Нали точно така ми каза в часа преди Зорница и приятелите й да ми поставят засада там, където ме прати точно ти? Предупреждение… Да. Внимавай с Ловеца на души! Той знае истинското ти име. А с неговия характер трудно може да се предвидят постъпките му.
— Не злорадствай толкова, Гарван! — отбелязах. — Наблюдавай го! Прави нещо с пръсти…
Той ритмично ги сплиташе.
— Аха! — извика Гарвана и се разсмя.