Сграбчи меча, който бях отнел от Шепота, и отряза пръстите на ръцете на Хромия.
Моят събрат се заяжда, че не описвам цялата истина в тези Анали. Някой ден може би ще прочете тези редове и ще съжалява. Но, честно казано, този ден той не беше добър човек.
И аз имах сходен проблем с Шепота. Избрах различен подход. Отрязах косата й и я използвах да обездвижа пръстите й.
Гарвана продължи гаврата с Хромия, докато вече не можех да понасям извращенията му.
— Гарван, наистина! Спри вече! Дръпни се и ги дръж под око!
Не бяхме получили специални заповеди какво да правим, след като хванем Шепота, но предполагах, че Господарката ще нареди на Ловеца да се домъкне. Просто трябваше да удържим положението под контрол до пристигането му.
Магическото килимче на Ловеца на души се спусна от небето половин час след като прогоних Гарвана от Хромия. Кацна на няколко крачки от пленниците. Ловеца слезе, протегна се и погледна Шепота. Въздъхна и отбеляза с деловия си женски глас:
— Не си прекрасна гледка. Шепот! Но ти никога не си била първа красавица. Да. Моят приятел Знахаря намери заровените пакети.
Твърдият, студен поглед на Шепота ме потресе. Очите й бяха заредени с твърдостта на бухалка. Вместо да посрещна удара им, предпочетох да се преместя. Не поправих Ловеца на души.
Той се обърна към Хромия и поклати глава тъжно.
— Не… Не е лично. Ти сам се предаде. Тя ни постави тази задача.
Хромия се вцепени.
А нашият господар попита Гарвана:
— Защо не го уби?
Събратът ми седна на ствола на голямото паднало дърво, положи лъка в скута си и впери очи в земята.
— Реши, че може да се сетиш нещо по-добро — отговорих вместо него.
Ловеца на души се разсмя.
— Мислех по въпроса на път за насам. Нищо не ми се стори подобаващо. И аз ще си измия ръцете като Гарвана. Повиках Видоменителя. Той вече идва… — погледна Хромия. — Загазил си, нали? — и ми каза: — Човек ще си помисли, че на твоята възраст все си научил това-онова… — а на Гарвана съобщи: — Той беше твоята награда от Господарката.
— Оценявам стойността й — изсумтя моят събрат.
И аз я оценявах. Но се надявах и аз да получа нещо от цялата работа. До този момент не виждах нищо, което да се покрива поне отчасти, с която и да е моя мечта.
Ловеца на души за пореден път прочете мислите ми.
— Според мен твоята награда е променена. Ще я получиш малко по-късно. Настани се удобно, Знахар. Тук ще почакаме доста.
Настаних се до Гарвана. Мълчахме. Не се сещах какво да кажа, а той бе потънал в дълбините на душата си. Както споменах, човек не може да живее само с гола омраза.
Ловеца на души провери въжетата на пленниците ни, завлече рамката на килимчето си на сянка и седна върху камъните.
Видоменителя пристигна след четвърт час — огромен, грозен, мръсен й смрадлив както обикновено. Огледа Хромия, посъветва се с Ловеца, ръмжа на пленника си половин минута, след което се качи на летящото си килимче и се зарея нанякъде. Ловеца обясни:
— И той си измива ръцете. Никой не иска тази последна отговорност.
— И с кого си измива ръцете? — полюбопитствах.
Не си спомнях друг смъртен враг на Хромия.
Ловеца сви рамене и се върна на каменната купчина. Мърмореше си с дузина гласове, затваряше се за света, сякаш се смаляваше. Мисля, че се наслаждаваше на присъствието си не повече от самия мен.
Времето спираше. Остриетата на слънчевите лъчи се скосяваха. Гаснеха едно след друго. Започнах да се чудя дали подозренията на Гарвана не са правилни, след здрач щяхме да се превърнем в лесни жертви. Покорения не се нуждае от светлина, за да ни различава.
Погледнах спътника си. Какво се мътеше в главата му? Лицето му бе безизразно като на недовършена каменна статуя. Беше си сложил изражението, с което играеше карти.
Станах от дървото и тръгнах да обикалям оставените от Хромия следи. Какво друго да правя? Ритнах една борова шишарка към дънера, който ние с Гарвана бяхме използвали за прикритие… И тя изчезна! Хвърлих се с главата напред към окървавения меч на Шепота още преди да съм осъзнал видяното.
— Какво има? — попита Ловеца на души, когато се изправих.
— Разтегнал съм мускул — импровизирах. — Канех се да го отпусна с малко тичане, но нещо ми стана на крака…
Започнах да масажирам десния си прасец. Това, изглежда, го задоволи. Погледнах към дървото. Нищо.