Повдигаше ми се от сушеното месо, което бях сложил в уста този ден.
Хромия пищя дълго време и в крайна сметка не умря. Накрая на Господарката й омръзна и тя отпрати змиите. Уви шепнеща какавида около Хромия, като изрече друга поредица срички. Гигантско блестящо водно конче изникна от нощта, сграбчи го и го повлече към Чар. Господарката каза:
— Той ще ми осигури забавления за години напред! — и погледна Ловеца на души, за да се увери, че урокът е бил добре втълпен и в неговата глава.
Той не беше и помръднал. Не го стори и сега.
— Знахар, предстои ти да присъстваш на събитие, съхранено само в спомените на малцина — заяви Господарката. — Дори повечето от любимците ми са го забравили.
За какво, по дяволите, говори?
Тя сведе поглед. Шепота се сгърчи. Господарката уточни:
— Не, грешиш. Ти беше такъв поразителен враг, че се каня да те възнаградя! — странен смях. — Сред Покорените има едно свободно място.
Така. Притъпената стрела, странните обстоятелства, довели до този момент, всичко се изясни. Господарката беше решила Шепота да замести Хромия.
Кога? Кога точно е взела това решение? Хромия имаше сериозни неприятности цяла година, преживяваше унижение след унижение. Дали тя ги бе планирала? Мисля, че беше точно така. Улика тук, улика там, неясен слух и смътен спомен… Като част от плана, Ловеца ни е използвал. Може би е бил замесен още когато ни нае. Със сигурност пресичането на пътищата ни с Гарвана не беше случайност… Ах, тя беше жестока, извратена, хитра и пресметлива кучка.
Но всички го знаеха. Такава е историята й. Тя се бе отървала от собствения си съпруг. Беше убила сестра си, ако думите на Ловеца на души бяха верни. Тогава защо бях толкова разочарован и изненадан?
Погледнах към Покорения. Той не беше мръднал, но в позата му се забелязваше едва доловима промяна. Беше замаян от изумление.
— Да — каза му Господарката и се засмя меко. — Ти смяташе, че само Властелина може да Покорява… Сбъркал си. Предай това на всички, които още мечтаят за възкресението на съпруга ми.
Ловеца помръдна леко. Не можах да схвана значението на движението му, но Господарката изглеждаше удовлетворена. Тя отново се обърна към Шепота.
Тя — един от висшите генерали на Бунта — беше по-ужасена, отколкото самия Хром пред лицето на наказанието си. Щеше да се превърне в онова, което мразеше най-много — и беше безсилна.
Господарката коленичи и започна да й шепне.
Видях всичко, но и досега не знам какво точно се случи. Нито как да опиша Господарката — не по-добре от Гоблин — макар че бях близо до нея цялата нощ. Или може би няколко нощи. Времето бе придобило сюрреалистични измерения. По време на церемонията ни се губеха няколко дни. Но аз Я видях, и бях свидетел на ритуала, който привлече най-опасния ни враг на наша страна.
С поразителна яснота си спомням едно. Огромно жълто око. Същото, което толкова потресе Гоблин. То се приближи и погледна към мен и Гарвана, и Шепота.
Не ме разтърси по начина, по който бе въздействало върху Гоблин. Сигурно съм по-нечувствителен. Или просто по-неук. Но беше зле. Както казах, губят ми се няколко дни.
Окото не е непогрешимо. Не се справя добре с краткотрайните спомени. Господарката остана в неведение за присъствието на Мълчаливия.
Останалото е само облак искрици от спомени, повечето от тях изпълнени с писъците на Шепота. Имаше един миг, когато поляната гъмжеше от танцуващи дяволи, засияли от вътрешна злост. Биеха се за привилегията да Яхнат Шепота. Дойде и времето пленничката ни да се изправи пред Окото. В друг момент, струва ми се, Шепота умря и бе възкресена, умря и бе възкресена, докато накрая се сля със смъртта. Многократно бе подлагана на мъчения, последвани от втора близка среща с Окото.
Откъсите, които си спомням, ми нашепват, че тя е била разкъсана, заклана, съживена и възстановена като предан роб.
Спомням си клетвата й за вярност пред Господарката. Гласът й се давеше в искрен копнеж да й угоди.
Много след като всичко свърши, бях объркан и несигурен, и ужасен. Отне ми известно време да си изясня причината. Объркването бе част от защитната стратегия на Господарката. Незапомненото не може да бъде използвано срещу нея.
Страхотна награда!
Тя изчезна. Шепота също. Но Ловеца на души остана. Обикаляше поляната, мърмореше си с дузина трескави гласове. Замълча в мига, когато понечих да се изправя. Зяпна ме, подозрително проточил врат към мен.