Простенах, опитах се да стана, паднах отново. Запълзях и се облегнах на един камък. Ловеца ми донесе някаква тенджерка. Пих неуверено.
— Може да хапнеш, след като се окопитиш — каза той.
Забележката му пробуди вълчия ми глад. Колко време беше минало?
— Какво стана?
— Какво си спомняш?
— Не много. Шепота беше покорена?
— Тя ще замести Хромия. Господарката я заведе на източния фронт. Познанията й за противника ще обърнат войната в наша полза.
Опитах се да разкъсам паяжините, увили съзнанието ми.
— Мислех, че ще сменят стратегията си със северна.
— Точно така. И веднага щом приятелят ти се възстанови, се връщаме в Мъжеград… — с мек, женски глас, той призна: — Не познавам Шепота така добре, колкото си мислех. Тя е съобщила какво е станало в лагера й. За пръв път Кръгът реагира бързо. Пропуснаха обичайните вътрешни дрязги. Надушват кръв. Приеха загубите си и ни оставиха да се забавляваме, докато маневрите им сработят. Пазили са ги в най-дълбока тайна. Точно сега армията на Коравия се насочва към Мъжеград. А нашите сили са пръснати из горите. Тя ни вкара в капан.
Не исках да чуя това. Една година лоши новини са предостатъчни. Защо поне един наш удар не става по план?
— Пожертвала се е доброволно?
— Не. Искаше да ни мотае из горите, за да спечели време за Кръга. Не е подозирала, че Господарката знае за Хромия. Мислех, че я познавам, но съм сгрешил. В крайна сметка ще спечелим, но ни чакат тежки дни, преди Шепота да оправи изтока.
Пак не успях да се изправя.
— Полека! — предложи той. — Първия път с Окото винаги е ужасно. Смяташ ли, че вече можеш да сложиш нещо в уста?
— Довлечи един от онези коне ей-там.
— По-добре карай полека отначало.
— Колко зле е в действителност?
Не бях сигурен за какво точно питам. Той сметна, че се интересувам от стратегическото положение.
— Армията на Коравия е по-голяма от всички останали, срещу които сме се изправяли тук. И това е само една от групите, тръгнали на поход. Ако Нощната сянка не стигне пръв Мъжеград, ще изгубим и града, и кралството. Което може да им даде шанс да ни изтласкат изцяло на север. Нашите сили в Знаеград, Женоград, Виноград и тъй нататък, не са достатъчни за мащабна акция. Северът досега беше странична сцена.
— Но… След всичко, което преживяхме? По-зле сме, отколкото когато изгубихме Розоград! Проклятие! Не е честно! — бях уморен от отстъпления.
— Не се безпокой, Знахар. Ако Мъжеград падне, ще ги спрем при Стълбата на плача. Ще ги задържим там, докато Шепота се развихри. Те не могат да я избягват вечно. Ако изтокът се срине, и Бунтът ще умре. Изтокът е тяхната твърдина…
Звучеше ми като човек, който се опитва да убеди сам себе си. Беше минал през същите вълнения преди, по време на последните дни на Владичеството. Зарових лице в ръцете си и промърморих:
— Мислех, че сме ги смазали!
Защо, по дяволите, изобщо напуснахме Берил?
Ловеца на души подритна Гарвана. Той не помръдна.
— Хайде! — прокънтя гласът на Покорения. — Имат нужда от нас в Мъжеград! Накрая двамата с Нощната сянка май ще, трябва да го удържаме с голи ръце!
— Защо просто не ни изоставиш, щом положението е така критично?
Със сумтене и мрънкане той се завъртя около темата, но преди да завърши, се усъмних, че точно този Покорен има чувство за достойнство, чувство за дълг към приелите покровителството му. Обаче не искаше да го признае. В никакъв случай. Това не подхождаше на образа му.
Помислих за поредно пътешествие през небесата. Напънах здраво сивите си клетки. Мързелив съм до немай-къде, но не можех да го издържа. Не сега. Чувствах се зле.
— Със сигурност ще падна — заявих. — Няма смисъл да се мотаеш около нас. Няма да се възстановим с дни. По дяволите, и пеш ще стигнем! — сетих се за гората. И пешеходният преход не ми допадаше. — Дай ни брошките. Така ще знаеш къде сме. Тогава може да се върнеш да ни вземеш, ако имаш време…
Той се опъваше. Известно време се убеждавахме взаимно. Продължавах да твърдя колко ми е зле и колко зле ще се чувства Гарвана. Покорения изгаряше от нетърпение да действа. Позволи ми да го убедя. Разтовари килима си — беше ходил някъде, докато съм лежал в безсъзнание — и се качи на него.
— Ще се видим след няколко дни!